КАК Е УСТРОЕНО И КАК ФУНКЦИОНИРА ЕНЕРГОИНФОРМАЦИОННОТО ПОЛЕ НА ЧОВЕКА и всички други живи

Публикацията е във връзка с факта, че точно преди 60 години на днешната дата – 18 август 1961 г. бе обявена първата официална информация, че съществува информационната система във всечки живи организми на Земята от проф. Ким Бонг-хан.

През последните години все по-често се повдига въпроса и се снема заблудата относно устройството и функционирането на човешкото тяло. Това поставя началото и повдига въпроса за бъдещето на енергоинформационната медицина. В настоящото ще се опитаме да разгледаме някои научни открития и ще се обосновем защо към човешкото тяло не следва да се гледа като на някаква машина или механизъм.

Научно е доказано и потвърдено в научните среди, че човекът е най-съвършеният, най-фино устроеният и все още неопознат изцяло, най-мощният известен към момента суперкомютър, но това не се разглежда, изучава и не се прилага никъде, включително и в медицината към момента.

Важен проблем на традиционната медицина, който доминира днес, е невъзможността за ефективно лечение и профилактика на повечето хронични соматични заболявания и патология на човешката психика, а и не само там. Човекът ни е представен като един прост механизъм, но подреден и малко по-сложен от механизмите на растителните и животинските тела, чиито функции се определят от набор от качества, които съставляват този механизъм.

Налага се виждането и изводът, валиден и до днес: – „Всеки лекар/лечител работи на принципа – проба-грешка, т.е. прави каквото, когато и както си иска, но за него отговорност за допуснати грешки няма!“

Опитът да се обясни болестта с „естествени“ причини доведе до свеждането на тези естествени причини до чисто материално и е невъзможно да се напредне в това разбиране надълбоко, тъй като изследователите винаги се ограничават от недостатъчното развитие на физическите науки на своето време (или неразбирането им). Това доведе до схващането, че „медицината е безсилна“, за да обясни някои моменти, както от възникването и образуването на патологичните процеси, така и при лечението на пациентите.

Много от тях са обяснявани с наследствеността и мистериозни идеопатични фактори, които всъщност не са обяснение, а само терминологично маскиране, защото механизмите за формиране точно на такава наследственост и още повече – появяването точно на тези фактори в даден индивид, този вид наука не може да се разграничи и определи, защото се прилага от неуки личности. Появата на наследствената патология е само вероятностна и често се определя едва след установяването на самото заболяване.

Всъщност процесът на лечение се свежда до манипулиране на механичните тела, което не води до намаляване на общия брой патологии при човека. Напротив, това стимулира растежа на патологиите с промяна в характера от преобладаването на инфекциите в заболеваемостта и смъртността в началото на ХХ век до разпространението на онкологичните и автоимунни заболявания в началото на XXI век. Защо ли тези факти продължават да се подминават, пренебрегват и неглижират от традиционната медицина? Отговорът е един – невежество, непознаване същността на темата или вземане на решения относно здравето на хората от лица неспециалисти, които се разпореждат на лекуващите как да лекуват и фиксират рамките на отпусканите средства за еднотипно лечение на всеки пациент, а еднакви хора – няма (дори няма хора с пълна дясна и лява симетрия на лицето и тялото).

Какво наистина или в действителност съществува?

Лекарите в момента не се обучават и почти не се съобразяват със следните установени и доказани от науката вече факти:

- Тялото ни се състои от около 60-120 трилиона клетки, организирани в различни органи, тъкани и системи. Това е около 10 000 пъти повече, отколкото са всички жители на Земята – 7, 645 млрд.

- Размерът на целия геном на всяка клетка, който носи в себе си генетичната ни информация бе определен на 3.2 Gb. Беше изчислен размера на всяка хромозома, големината на центромера и хетерохроматина.

- Само в ядрото на всяка клетка от организма ни има записана информация равна на 109 байта;

- 99% от генома на човека за всеки от нас е един и същ, като само по-малко от 1% е уникалността на всеки един от нас. На Земята все още липсват два еднакви индивида от човешкия род.

- От всички известни ни към момента 23000 – 25000 гени в организма ни има 223 гена, които не се срещат в никой друг организъм на Земята.

- Информацията съхранена в ядрата на всички клетки на човешкия организъм е равна на 60-120 секстибайта (зетабайта) - 1021 байта. Към 2021-2022 година, цялата наличната на Земята компютърна информация ще бъде около 40 секстибайта;

- Последните изследвания относно водата в тялото на човека доказват, че в организма ни тя е в колоидно състояние. Във физиката дълго време е доминирала теорията на Ван-дер-Ваалс , че във водата отсъства каквато и да е структура. През 1916 г. Петер Дебай (Peter J. W. Debye) и неговите сътрудници опровергават тази гледна точка и доказват, че водата има своя собствена структура. От 1912 г. те са използвали рентгенов структурен анализ за изследване на структурата на водата и са установили сходство със структурата на твърдите тела. До неотдавна, биолозите разглеждали водата като среда, в която протичат биохимичните процеси и нищо повече. Но още в средата на XX век се появяват експерименти, които ясно показват, че характеристиките на водата в биохимичните структури са значително различни от тези на обикновената вода. През 1981 г. водещите световни биохимици се събират в Кеймбридж на конференцията "Биофизика на водата". Конференцията уточнява, че на първо място водата в живите обекти не е еднородна или с хомогенна структура и второ, непосредствено в живите образувания (мембрани, ДНК, други биологични обекти) водата е във вид на тънък слой (филм) и притежава структура, близка до структурата на леда. Без вода са невъзможни активните жизнени процеси и метаболизма. Всички биохимични процеси и реакции, изследвани досега, протичат в присъствието и/или във вода. Ако количеството на водата в човешкото тяло е около 80% и тя придобива структурата на ледени кристали, то тогава човекът не трябва ли да се сравнява със структурата на „течни кристали“. Освен това, се оказва, че кристалите са изучени много по-добре от самата вода. Следва да си зададем следния въпрос: „Водата в организма ни облива като мантия всяка клетка и не се ли явява субстрата, който е носител на информацията на морфогенетичното поле (1023 байта) на всяка клетка.“

В заключение на горизложеното можем да отбележим и констатираме, че:

„Човешкото тяло е ненадминат биологичен компютър и в близко бъдеще надали някой ще успее да създаде по-съвършен от него.”

Кое ни дава основание да твърдим горното заключение?

През юни 2018 година в САЩ бе пуснат в експлоатация най-мощния суперкомпютър на света Summit, които е разработен от IBM и ORNL и включва в себе си 4608 сървъри, всеки от който използва 22 ядрен процесор IBM Power9. Суперкомпютъра може да извършва около 200 квадрилиона изчисления в секунда. Той е разположен на територията колкото е площта на два тенискорта. В него има над 219 км кабели. Охлаждането му се поддържа от 15 000 литра вода. Захранването му е достатъчно да обезпечи електропотреблението на 8100 жилищни сгради. Обема на оперативната му памет достига 10 Пбайта (1015 байта). Колко е тази информация като имаме в предвид, че:

- 1 петабайт е 20 млн. пълни картотечни шкафа или 13,3 години гледане на HD-TV видео;

- 1,5 петабайта са 10 млн. фотографии във Фейсбук;

- 20 петабайта са обема на данните генерирани в Google за един ден;

- 20 петабайта са произведените всички твърди дискове през 1995 год.;

- 50 петабайта всички създадени писмени трудове и документи на човечеството до днес .

Като рекапитулация можем да сравним гореизложеното и ще констатираме следните факти:

1. Организмът на човек съхранява информация само в ядрата на клетките си около 6 291 456 пъти повече от най-мощния суперкомпютър Summit на Земята.

2. Всеки един от нас носи на гърба си обем на оперативната памет на 6 млн. и 300 хиляди такива суперкомпютри Summit.

3. Към 2021-2022 година цялата наличната на Земята информация ще бъде около 40 секстибайта (40. 1021 байта).

4. В организма ни само в ядрата на всяка клетка има записана информация равна на 109 байта . 1012 клетки = 1021 байта;

5. Информацията, която носи човек в морфогенетичното си поле възлиза на 1011 байта . 1015 клетки = 1026 байта – 1 ундецилион (секстилион) байта.

6. Всяка секунда в човешкото тяло прониква информация равна на 1 терабайт (1012 байта) и се отделя още толкова.

7. Всяка секунда в човешкото тяло умират 50 млн. клетки и се появяват нови 50 млн. други и т.н.

Оставяме, Вие сами да прецените колко съвършен е организма ни и колко е податлив на всякакви външни или вътрешни въздействия.

Все по-често лекарите се обръщат към алтернативните методи за диагностика и лечение, защото това го изисква самата лекарска практика и съвестта на лекарите. Огромна част от тях вече посещават допълнителни курсове за хомеопатично и др. алтернативно лечение и се опитват да ги прилагат.

В ранните етапи на развитие на медицината, са се приели като основополагащи следните постулати:

1. "Да не вреди";

2. "Необходимо е да се лекува пациента, а не болестта";

3. "По-лесно е да се предотврати, отколкото да се лекува“;

4. "Бъдещето принадлежи на превантивна медицина" и др.

Лично според мен, традиционната медицина към момента е абдикирала от тях.

Въпреки, че е абсолютно доказано, все още е трудно училите, преподаващи и прилагащи съвременната медицина да разберат и приемат, че човешкото тяло има и в основата му е електромагнитното информационно поле. Те не желаят да признаят, че електромагнитните колебания стимулират, контролират, управляват всички жизнени процеси в организма на човека …

През 1961-1962 г. бе обявено наличието и проследени реално така наречените енергийни (акупунктурни) меридиани или информационни канали в човешкото тяло. Впоследствие през 2002-2018 год. тези експерименти бяха потвърдени и доказани от много научни групи и екипи от САЩ, Русия, Южна и Северна Корея, Китай, Япония, Индия и др. Съществуването на енергоинформационната структура в човека и другите живи организми вече не предизвиква съмнение в научните среди и се счита, че е научно доказано. През новото хилядолетие има много публикувани разработки и съобщения по проучвания и опити на тази тема в медицински журнали с висок импакт фактор.

Това е потвърждение по какъв начин действат на човека информационните (честотни, биорезонансни, хомеопатични и др.) нанопрепарати.

Корейски учени (проф. Ким Бонг-хан и кол.) откриват неизвестна по-рано система, наречена системата Кенрак, чиято траектория удивително съвпадна с енергийните меридиани и биологично активните точки (БАТ), за които китайските и индийските мъдреци са знаели преди няколко хиляди години.

1. Ким Бонг-хан, професор в Медицинския университет в Сеул и впоследствие в Пхенян, Северна Корея, се заема с научни изследвания, за да открие субстрата на меридианата система – Кенрак. Докато е ръководител на катедрата по физиология, Ким обявява откритието си на този анатомичен субстрат, наречен "Системата Кенрак", на 18 август 1961 г., който след това публикува през 1962 г. Той открива доказателства за енергоинформационната система в хидра, риба, земноводни, птици и многобройни бозайници, използвайки "синя боя". Системата Кенрак, т.е. системата на „акупунктурни меридиани и точки“ на корейски се наричаше „Бонг-хан система“ на името на откривателя си.

2. В публикацията от 1962 г. проф. Ким Бонг-Хан пише, че субстратът на меридианната система „се състои от връзки от тръбни структури, която ясно се различават от известните ни нервните, кръвоносните съдове и лимфните системи в хистологични и експериментално-биологични обекти“ и „диаметъра на тръбните структури варират между 20 и 50 микрона“. Ким публикува впоследствие 6 статии и книга за своето изследване от 1962 до 1965 г.

2.1. Той прилага биохимични и хистохимични анализи на системата Бонг-хан и открива, че прозрачната течност вътре в каналите съдържа повече нуклеинови киселини, особено ДНК (в по-малка степен РНК), от всяка друга известна тъкан. Съдовете на "Бонг-хан" съдържат и други първични микро-клетки, които наподобяват и имат функция, еквивалентна на тази на стволовите клетки. Проф. Ким описва тези клетки с функциите им, както и способността им да регенерират увредени тъкани и да лекуват рани.

2.2. Накрая, според изследването на проф. Ким Бонг-Хан, увреждането или прекъсването на съдовете на Бонг-хан може да "променя честотата и амплитудата на сърцето и да промени перисталтичното движение на червата". То също може да намали възбудата на нервите и да намали мускулните контракции. Това е една от причините за наличие на запек при определени пациенти.

2.3. В изследването си използва хистологични техники (хематоксилин-еозин, Masson-trichrome,сребърно оцветяване, оцветяване за ДНК по Фьолген (Feulgen) и акридин оранжево), радиоактивни маркери и електрофизиологични методи. Той експериментира, използвайки неназованото синьо багрило. Неговите доклади обаче не съдържат пълни научни описания на материалите, методите и протоколите му, които обаче се оказаха много предизвикателни за изследователите, които искаха да потвърдят констатациите си.

2.4. Единият от докладите на проф. Ким е преведен на английски и е предоставен на изследователски екипи, които сформират групи в САЩ, Китай, Япония и Русия с цел да се опитат да потвърдят констатациите му. В Япония Фудживара и Ю, са успели да възпроизведат частично откритията на Ким в кръвоносните съдове и върху повърхността на вътрешните органи, а китайските екипи са възпроизвели някои от резултатите на Ким при бозайници (зайци). Въпреки това една от основните причини, поради които изследователите не можеха да възпроизведат успешно абсолютно всички резултати и опити на Ким, беше, че синьото багрило, което Ким използваше, за да направи системата Кенрак видима, никога не беше напълно описано и си остана негова лична тайна. Научната общност под давлението на определени бизнес кръгове на времето 1961-1970 г., в крайна сметка използвайки това обстоятелство и изостави идеята, че съществува тази система от канали и възли на Бонг-хан.

Едва сега след 54 години се оказа, че към трипан синьо багрило, проф. Ким Бонг-хан е прибавял технеций Tc 99m, които и до днес се използва в съвременната хирургия. Препарата е Lymphoseek 250 микрограма кит за радиофармацевтичен препарат – тилманосепт (tilmanocept) в комплект с радиоактивният изотоп. Този лекарствен продукт е предназначен само за диагностични цели. Изотопно маркираният Lymphoseek е предназначен за образно изследване и интраоперативно откриване на сентинелни лимфни възли (при карцином на простата), дрениращи първичен тумор, при възрастни пациенти с рак на гърдата, меланом или локализиран сквамозноклетъчен карцином на устната кухина. Посредством апарат за гама детекция може да се извърши външно образно изследване и интраоперативна оценка.

2.5. През 1966 г. проф. Ким Бонг-хан изчезва безследно и до ден днешен съдбата му е неизвестна. Въз основа на гореизложеното Теорията на Бонг-хан до голяма степен е потискана или забравена официално за почти 4-5 десетилетия. Това не означава обаче, че много учени по цял свят не са работили или не работят и до днес по този въпрос.

3. Следващ официален етап от развитието и проучванията в сферата на енергоинформационните съдове или канали в периода 2002-2014 година:

3.1. Kwang-Sup Soh, професор в катедрата по физика в Сеулския национален университет създава лаборатория по биомедицинска физика през 2000 г., за да проучи съществуването на меридианната енергоинформационна система. Той приобщава към плана си д-р Бинг-Чон Лий, който се съгласява да оглави и проведе изследването, за да преразгледа констатациите на Ким. След серия от опити и грешки, те наблюдават каналите, описани от Ким Бонг Хан, разположени по повърхността и вътре в органи и тъкани от заек, като черния дроб, стомаха, червата и пикочния мехур и др.

3.2. През 2002 г. Сох предложи името на системата на Bong-Han да бъде променено на първична васкуларна система . Тази промяна по-късно бе подкрепена от Международния симпозиум през 2010 г. и така се появи названието Primo Vascular System (PVS).

3.3. През 2008 г. проф. Лий и неговият екип откриха оцветител-боя, която може да се използва за идентифициране на PVS: trypan blue. От тази гледна точка изследванията в Националния университет в Сеул потвърдиха визуализацията на PVS в сърцето на едрия рогат добитък, в мозъчните вентрикули при плъхове и в централния канал на гръбначния стълб, както и за пръв път в коремни мастни тъкани.

3.4. През 2011 г. екипът на Лий и Сох формира изследователския център "Нано Примо" на разширените институти за конвергенция на Националния университет в Сеул, където Сох бе определен да ръководи научните изследвания.

3.5. През 2014 г. Лий и екипа му откриват PVS вътре в живи кръвоносни съдове в пъпната връв на човешка плацента. PVS също се наблюдава както във фасцията, вътре в лумена и в стената на кръвоносните съдове. Първичните васкуларни съдове на човека не са по-дебели от тези на малки животни. От 2002 г. и до 2010 г., PVS се установи и доказа наличието на тези съдове в мишки, плъхове, зайци, кучета, прасета, крави и хора.

3.5.1. През периода 2002-2010 г. проф. Сох направи някои допълнителни промени в терминологията: Bong-Han каналът беше променен на primo vessel (PV) или primo vascular vessel (или PVV); Bong-Han телцата в БАТ са променени на primo възел (или P-възел); Бонг-хан течност беше променена на primo флуид (или P-флуид); и Бонг-Хан клетка (наподобяваща структурата и функциите на стволовата) беше променена на primo microcell (Р-клетка или Р- микроклетка).

3.5.2. Трудно е да се разбере и осъзнае от всички биолози, включително и доктори, че плодотворната PVS не е позната, наблюдавана и призната от медицината до 21 век. И двамата Ким и Сох първоначално са насочили вниманието си към меридианната (акупунктурната) система, но са намерили и установили нещо по-дълбоко и по-ценно. Откриването на PVS в интраваскуларните и екстраваскуларните пространства, в централната и периферната нервна система, върху повърхността на вътрешните органи и вътре в тях, в кожните слоеве и в повечето системи на тялото, може да означава нова и пълна морфо-динамична система, потенциал за преструктуриране и преразглеждане на парадигмите и постулатите в медицината и мануалната терапия.

4. Биологично активните точки (БАТ) са възлови структури на енергоинформационната система.

4.1. В човешкото тяло има огромен брой БАТ, много повече от известните ни около 1100 акупунктурни точки.

4.2. В китайската народна медицина са изучени и се използват около 700-750 акупунктурни точки, а функциите на останалите са все още под въпрос.

4.3. В зоните на БАТ кожата е от 20-50 пъти по пропусклива.

4.4. БАТ се проектират върху кожата ни с диаметър от 3-10 мм.

4.5. В човешкото тяло има множество енергийни канали по които са разположени БАТ, като основните са 20 (двадесет).

4.6. През БАТ по кожата ни или по повърхността, тялото ни се облива от енергиен флуид като тънко филмово покритие по цялото тяло. Чрез него организма ни приема и отдава информация и енергия.

4.7. В кожата или подкожното покритие, каналите (тръбните структури) завършват в малки хлабави овални структури - рецептори (БАТ), които се използват за улавяне на електрони от околната среда.

4.8. Рецепторите добре улавят електрони от въздуха, особено когато кожата е еластична и топла, а под кожата има активни мускули.

4.9. За първи път в научните среди за съществуването на системата "Кенрак" съобщава и публикува професор Ким Бонг-хан от Северна Корея през 1961 г.

4.10. Въз основа на теорията на древната китайска медицина и използването на модерно електронно оборудване, корейските учени откриват в човешкото тяло система, състояща се от тънкостенни тръбички, в местата на удебеляване по които се оказват биологично активни точки (БАТ).

4.11. В резултат на изследването се изяснява, че в тези тръбички циркулира течност – с повишено съдържание основно на ДНК и по-малко РНК молекули, както и клетки (които наподобяват по функциите си и са еквивалентни на стволовите клетки, но са микроскопични по размерите си) имащи способността да регенерират увредени тъкани и да лекуват рани.

Спомнете си, че най-голямото откритие на миналия век е дешифрирането на структурата на ДНК с нейната двойна спирала, което даде възможност да се обяснят нейните свойства и биологични функции (Нобелова награда от 1960 г.). Англичанинът Франсис Крик и американецът Джеймс Уотсън представят двойната спирала на ДНК, базирайки се на рентгеновата дифракция данни, събрани от Розалинд Франклин. По думите на самия Крик, те откриват „тайната на живота“. Това се случва на 25 април 1953 г., а девет години по-късно през 1962 г. заедно с Морис Уилкинс получават и Нобелова награда за физика и медицина за откритията им върху молекулярната структура на нуклеиновите киселини и тяхното значение за предаването на генетичната информация в живите системи.

Важността на откритието на корейските учени е във факта, че:

- за първи път е потвърдено съществуването на енергийните меридиани;

- второ е установено мястото на съприкосновение на енергийните канали (енергия) с ДНК и РНК молекулите, носещи информацията, необходима за размножаването и развитието на клетките и целия организъм.

По-нататъшните изследвания на В. Адаменко, К. Джонсън, У. Тилер и др. доказват, че системата Кенрак е система от вълноводи: тънки, взаимосвързани тръбни образувания, групирани по десет до тридесет с много тънки стени, имащи овално или кръгло напречно сечение.

Системата Кенрак, която включва системата на енергийните меридиани, получава в ежедневието името – акупунктурна система.

Днес само системното проучване на различните медицински школи и интегрирането им в единна концепция ще ни позволят да изработим правилния мироглед в областта на медицинското познание, което ще доведе до по-адекватна стратегическа позиция и разработване на правилни тактики за лечение, позволяващи да се измени и статистическата картина на заболеваемостта като цяло.

"Грижата за здравето е най-доброто лекарство!"

Наличието на биологично активни точки (БАТ) на повърхността на човешкото тяло е било известно на китайските лечители още преди 5000 години, а напоследък се установи, че акупунктурата е прилагана и в Европа – доказателства на територията на Румъния, а защо не и в България. Според техните традиции се твърди, че всяко заболяване се причинява от блокирането на Ци енергия в една или друга точка на повърхността на човешкото тяло, която може да бъде отстранено чрез въздействие върху БАТ чрез натискане, акупунктура или каутеризация, като по този начин се възстановява естественото движение на тази енергия по невидимите канали или меридиани .

Въпреки това, д-р Рейнард Фол интерпретира това въздействие в съответствие с идеите на съвременната наука. Установено е например, че структурата на кожата в областта на БАТ има множество нервни окончания, водещи до сегментите на гръбначния мозък, които могат да бъдат повлияни от слаб електрически ток.

Впоследствие д-р Рейнард Фол излага още една хипотеза, според която човешкото тяло в местата на неговите биологично активни точки само може да генерира електричество, което косвено отразява състоянието на съответния орган. Това се оказва, че е най-важното постижение на германския учен. Ако много европейски лекари са прилагали лечението чрез въздействието върху точките по методите на древните китайски лекари, но никой не се е сетил да диагностицира въз основа на електрическата активност на БАТ.

Следващото, не по-малко важно постижение на д-р Рейнард Фол е, че лекарствата, които се намират в близост до активните точки, могат да променят техните електрически показатели. В този случай, че всичко гореизложено може да бъде обяснено и обосновано от съществуващите естествено-научни теории, то влиянието на лекарствата, които не са свързани физически с БАТ не може да се разбере или тълкува в рамките на същата тази академична наука. Така, например, според древните представи и всички лечебни практики, не е необходимо или задължително терапевтичното лекарство да влиза в тялото, или дори в контакт с него - достатъчно е, че то се е намирало близо до него.

Д-р Рейнард Фол изказал предположението, че правилно избраното лекарство, дори и в най-ниски дози, то генерира същите вибрации както и биологично активната точка. Точно същата идея присъства и в хомеопатията. Но трябва да се докоснем до още един вариант на въздействие на апарата на д-р Фол - "прехвърляне" или "копиране" на лечебната информация от медикамента на таблетки-носители на тази информация върху друг носител (най-често гранули или вода). В резултат на добре известния в медицината „уж“ плацебо ефект се е усилвал десетки пъти, а преди това не оказващата никакво физиологичното действие таблетка, изведнъж проявява същия терапевтичен ефект като самото лекарство, което тя е "копирала".

С помощта на апаратите на Фол и на Шимел можете също така да вземете такъв минерал или метал, който би указал положителен ефект върху конкретно лице, ако го носите постоянно в джоба си или под формата на медальон около врата. Това още веднъж подчертава виждането на древните за лечебния терапевтичния ефект на някои привидно индеферентни вещества. Всичко това беше като научна фантастика, но постиженията на д-р Рейнард Фол бяха успешно потвърдени в много клиники по света.