Какво се случва?

В медицината през последните няколко стотин години доминират и са се наложили две основни направления – ножът и химията. Области, които са коренно и принципно различни в подхода си към проблема за избавяне на организма на човека от страданието. Когато болката избухне където и да е, в който и да е орган на човешкото тяло, лекарите се опитват да елиминират причината й чрез действието на препаратите, които предписват на пациентите си. Ако не помогнат медикаментите, скалпелът се пуска в действие и коригира материята. По принципа: изрязано и отстранено - и проблема е снет от раменете ти. Така постепенно се формира представа за човешкото тяло като продукт на конвейерна конструкция, където всеки детайл е един и същ (нямащо значение за съвместимост, генна и полова зависимост) и взаимнозаменяем. Всъщност стомахът ни се разболява - взимаме хапче предписано за стомаха, боли ни главата - молим в аптеката за „нещо за главоболие“. И същевременно не вземаме предвид това, че всеки организъм е индивидуален, без да се замисляме, че една и съща болка може да бъде вследствие на напълно различни причини. Факт е, че в редица случаи таблетките не ликвидират болестта - просто я правят невидима за известно време, през което тя се развива още повече.

Когато приемаме таблетка, нейните химически вещества чрез стомаха попадат в кръвта и се разнасят по целия организъм. Но, помагайки на един орган, те нарушават работата на друг – точно този страничен ефект, за който предупреждава надписът върху опаковката на лекарствата, но повечето от пациентите не го четат и не му обръщат внимание. Те вярват и са предали в ръцете на лекарите най-ценното си – живота си и се надяват, че докторите не ще ги увредят, а дали е така? Дали лекарите подозират и знаят как действат техните предписани на пациентите лекарства след като повечето са тествани в други държави и на други генетично различни народи от там където се прилагат. Нищо чудно, че Световната здравна организация поставя днес въпроса за рязкото ограничаване на употребата на антибиотици поради отрицателното им въздействие върху генетичния наследствен апарат, върху вродените уродства или малформации и алергичните явления. Тревогата на СЗО е разбираема: когато преди няколко години изчислиха броя на болестите на Земята, те получиха поразителна цифра от над 30 хиляди. И техният брой непрекъснато расте. Породи се следната парадоксална ситуация: колкото успехите на медицината са неоспорими, и то колкото повече са, толкова повече болести се появяват. От 2022 год., международният класификатор на болестите № 12 на СЗО ще наброява над 55000 заболявания и причини за възникването им. Да не говорим за факта, че отдавна известни болести, списъкът на които дълги години се възглавява от сърдечно-съдови и онкологични, унищожават все повече и повече хора. Това се възприема от настоящата медицина само като статистика, но не се търси първопричината и за в момента няма разрешение на този проблем. Така, че класическата медицина в нашия бурен техноген век очевидно не се справя със своите задължения и отговорности.

Затова напълно естествено физиката се притече на помощ, създавайки съвместно с лекарите новата информационна медицина. Второто й название е полева или вълнова. Тя се основава на напълно нов поглед върху човешкото тяло, като състоящ се от две „части“ - самото физическо тяло и неговия информационно-енергиен образ. Всъщност, дори в дълбоката древност, великият Платон е предположил това, разделяйки света наполовина - в света на вещите и света на идеите и отдавайки на света на идеите доминираща роля. „Никаква вещ не може да се появи на този свят", казал той, "ако тя няма своя собствена представа в света на идеите и никоя вещ няма да загине преди да загине нейната идея, и ако веществото загине, идеята не загива. Тя остава в света на идеите и винаги може да съживи вещество в момент, когато тя на теория има нужда от него. " Приемайки основно тази формула, съвременната физика е заменила само думата „идея“ с по-точен термин - „информация“.

Човек започва да се развива след сливането на мъжките и женските полови клетки, защото едва тогава получава част от цялата наследствена информация, която определя какъв ще бъде с всичките му физически и интелектуални особености. Това е огромен обем от информация, за съхраняването на която, според изчисленията, се изискват стотици хиляди от най-модерните към момента в света компютри. Но къде се съхранява това буквално астрономическо количество информация? Дали само в клетките, както се твърди отскоро? Физическите възможности на клетките очевидно не са достатъчни за това. Тогава къде е? Отговорът на този въпрос е даден от физиката, като тя твърди, че живият свят се състои не само от материя, но и от вълново поле, неразривно свързано с материята. Едното допълва другото. Наред с материалното тяло има и неговият вълнови образ, който съхранява или разчита генетичната информация. Така вълновото изображение на веществото характеризира състоянието на самото вещество. Защо ли всички си мислят, че информационното тяло е извън организма ни – защо да не е вътре и субстрата му да е информационната система, т.е. първичната съдова система. И всички промени в работата на организма, отрицателни или положителни, започват именно в този образ на полето или вълната. А след това информация за тях се предава на материалното тяло, предизвиквайки същите тези последствия. Още в древността китайските лекари установяват, че здравето и животът на човека са въпрос на качеството на обмена на информация и енергия между човек като микрокосмос и Вселената като макрокосмос. Докато този обмен отговаря на определени критерии - човек е здрав. Щом тези критерии се нарушат, човек се разболява. И когато поради нарушаване на критериите обменът престава, физическото тяло на човек престава да функционира. Но само физически: информационно-енергийният слой не изчезва, а претърпява определени метаморфози. Изглежда, че Вернадски е имал това предвид при създаването на своето учение за ноосферата.

Разбира се, това е трудно да осъзнаем, разберем и приемем: как тялото ни е заобиколено от своя вълнови двойник, който ние не виждаме и не чувстваме. Но нека да надникнем в училищния учебник по физика. Всичко, което съществува, е изградено от атоми, твърди той, а атомите от своя страна са съставени от елементарни частици - електрони, протони, неутрони, кварки. Техните комбинации в атомното ядро и в орбитите около него създават огромен брой разнообразни "тухли" на Вселената, от които се състои цялата жива и нежива материя. Но самите елементарни частици са струпвания от електромагнитни полета, удържани в определен ред от мощни вътрешни и между атомни сили. И така, разделянето на тези форми на две огледални модификации – телесна или вещева и вълнова или полева - се дължи, очевидно, на една от проявите на закона на симетрията и на четирите вида на взаимодействие на материята. Така разделението на всичко по същество на дясната и лявата половина, между които медицината все още не смее да изгради надежден мост.

През 1943 г. известният немски физик В. Шрьодингер изразил идеята, че цялата жива материя има квантова или информационна природа, като тя излъчва и получава определени електромагнитни вълни. Но много по-рано, през 1923 г., руският учен А. Гурвич направил експеримент, истинското значение на който стана ясно едва след много години. Той поставил наблизо една до друга две епруветки, в които живеели най-простите растения, и след това излял киселина в една епруветка. Растенията умират в тая с киселината, но много скоро и растенията в друга епруветка загиват, където е имало напълно жизнеспособна среда. И така излиза, че растенията от първата епруветка по някакъв начин предават информация за смъртта си във втората епруветка, която "нарежда" на растенията, които живеят там, също да умрат.

Експертите си спомнят този експеримент година или повече след като д-р Кристиан Барнард извършил първата трансплантация на сърце в света, в далечния Кейптаун, когато пациентът му починал. Аутопсията разкрила удеветулно следното: трансплантирано младо сърце станало ... старо. Съдовете му изглеждали така, сякаш са живели дълъг живот, а клетките им не се различавали от обкръжаващите ги, собствени на пациента клетки. Това можело да се обясни само с едно: околните клетки предават на „новодошлите” информация за тяхното състояние и продължителност на живота и освен това тази информация те са я предали може би на генно ниво. Младите клетки все едно са получили заповеди да станат същите и - станали. Как ли – лично според нас за това е спомогнала ангиогенезата. Петър Гаряев, доктор на физико-математическите науки, въз основа на брилянтни експерименти, доказал, че информацията се обменя не само вътре в тялото, но и извън него - чрез информационно-енергийното поле, заобикалящо човек. Субстрат на този пренос явно се явява първичната съдовата система в организма ни, чиито първични съдове са разположени – вътре, отвън и по повърхността на стените на кръвоносните и лимфните съдове. С други думи, той потвърди това, което китайските лекари знаеха отпреди хиляди години. Но Гаряев отишъл още по-далеч: той доказал, че клетките обменят информация помежду си, използвайки различни видове полета. Всичко което става в Природата може да се обясни с 4-те типа взаимодействия между елементарните частици:

- силно ядрено;

- слабо ядрено;

- електромагнитно;

- гравитационно.

Всичко, което се случва във Вселената е взаимодействието на тези четири основни сили с материята – от делението на атома до зараждането на нови звезди. Всички ученици, студенти и преподаватели знаят, че най-бързата скорост е скоростта на светлината. Проф. Нажип Х. Валитов бе първият, който научно доказа и математически изчисли (1993-1998 г.), че скоростта на взаимодействието между гравитационното поле и електромагнитното поле е равна на скоростта на светлината на степен 900 млн. или – 299792,458900000000 км/сек, от което следва, че тя е практически безгранична. Това му е дало основание да твърди, че във Вселената съществува една единствена висша сила! В края на краищата, всъщност той твърди: – „Всичко е свързано във всичко!“. „Мисълта е материална и тя може мигновено да се засече от която и да е точка на Вселената.“ От горното следва, че всяка мисъл, действие … информация стига до която и да е точка на Вселената почти мигновено, та дори и до всяка клетка в организма ни. По инициатива на Ватикана изчисленията и твърденията му са възложени за проучване и впоследствие потвърдени от всички водещите световни научни общества, институти и университети, като и до днес те не са опровергани или отхвърлени. За съжаление това не се изучава, ползва и прилага никъде, поне не и в България, като не се коментира дори и в научните среди, та дори и в БАН. Проф. Нажип Валитов беше първият в света, който откри феномена на обратната осмоза, върху който днес се основава пречистването на питейната вода. Той и семейството му имат регистрирани над 800 публикации и 120 патента в САЩ, Русия, Азия и Европа. Стана възможно да се определи дължината на вълната на това излъчване - 890 нанометра. А източникът на излъчването в организма се оказва, че се явяват молекулите на ДНК. Но това означава, че на една и съща дължина на вълната от 890 нанометра е възможно да се предава информация на молекулите на ДНК, принуждавайки ги да пренареждат работата на един или друг орган в правилната посока. В действителност, в допълнение към съхраняването на генетичния код, хромозомите могат да обработват, предават, възстановяват загубената информация и да прилагат заложената в тях програма за развитие, строго изграждайки верига от енергийно-информационни трансформации във времето и пространството.

Неопровержимо доказателство за това беше експеримент, проведен преди няколко години от английски, а след това и от американски физици, който впоследствие се превърна в учебник. Част от здравословното нормално листо беше отрязано от растение и след това беше снимано с високо чувствително оборудване, което улавя микровълновите лазерни полета. И на снимката се оказа изображението на целия лист. Тогава бе възприето за доказано, че действително клетките и тяхното вълново изображение имат памет. Друг пример е феноменът фантомни болки, когато човек, който отдавна е загубил ръка или крак, изгубеният крайник започва да боли. Да речем, когато времето се промени. Това означава, че гените на останалите живи клетки не само „помнят” какъв е бил изгубеният крайник, но и неговия вълнен образ, който не е изчезнал със загубата на „оригинала“, и е в състояние да възприема информация отвън (промени в атмосферното налягане, температура, влажност) и реагира на дразнене и предават тези усещания на клетките.

Към това добавяме още един пример - уникален, сякаш идва от приказка, в която са отразени скритите мечти на човечеството. Преди около три-четири години "Российская газета" описва случай, възникнал в московска рехабилитационна лаборатория, където били проведени експерименти за лечение на гръбначни заболявания с електромагнитни полета. Задавайки параметрите на полето на апаратурата, лаборантката се разсейва за минута и завърта настройващото копче твърде рязко, след което тя се усеща и задава необходимите показатели, дори без да погледне скалата, където първоначално е забила стрелката. Но работата е била вече свършена: залп от електромагнитни полета с неизвестни параметри ударили тялото на болната жена. И жената ... започнала да се подмладява. Отначало това я зарадвало. Когато обаче започнала да изглежда по-млада от собствената си дъщеря, тя се притеснила. И тогава като цяло изпаднала в паника. За щастие процесът в крайна сметка спрял сам по себе си, като за известен период от време останал на същото ниво и след това тялото започнало да се връща в предишното си състояние с ускорена скорост. Така, че пациентката все още е имала късмет.

Но наскоро изтече информация, че в Америка група лекари провеждат подобни експерименти, действайки чрез силови полета върху информационните и енергийните полета на болни хора. Задачата била поставена по следния начин: да се накара тялото да „помни“ какво е било преди началото на болестта и да влезе в това състояние, след което да потуши болестта в зародиш. Задачата се провалила с трясък, като при нито един от петте пациенти изследователите не успели да спрат процеса в точното време и за двама пациенти това „пътуване към младостта“ завършило трагично. Експериментите били спрени и експериментаторите се постарали да направят всичко, за да не излезе информация за това. И все пак тя изтече.

Изследователи от Асоциацията на квантовата медицина и от други медицински организации, работещи в същата посока, не си поставят задачата да подмладят организма. Принципът на тяхното лечение е различен: да поставят тялото на пациента в онези условия, при които той трябва да функционира нормално. И тогава болестта ще отмине, защото нормалното функциониране на организма с болестта е несъвместимо. През милиони години еволюцията на човешкото тяло и на първо място неговият вълнови образ се е адаптирало към определени електромагнитни условия на съществуване, широк спектър на излъчвания, който заобикаля всяко живо същество. Това е слабо магнитно поле на Земята, инфрачервената слънчева радиация, видимата цветова гама, създадена от определени електромагнитни полета и накрая, излъчването на Луната и далечните галактики - всичко това е необходимо, за да може организмът ни да функционира правилно. Но каква аура сме създали с нашата техногенна цивилизация? Слабото магнитно поле на Земята не пробива мощните патогенно-импулсни електромагнитни полета, които се излъчват от промишлени обекти. Инфрачервеният спектър на Слънцето се отразява от фино диспергирания смог, като от гигантско огледало. Вълните, идващи от Космоса, също са изкривени. Човек живее в извратени електромагнитни условия и това причинява груби изкривявания на неговата информационно-енергийна обвивка и следователно груби нарушения в структурата на тялото. И колкото по-нататък - толкова повече и по-тежки стават тези увреждания. Това не обяснява ли появата на толкова много нови заболявания и експлозивния растеж на старите? Всъщност ние сме истински деца и роби на цивилизацията.

Когато действаме върху тялото с някакви чужди несвоиствени за него химически съединения или с нож, ние не лекуваме човека, ние спасяваме живота му, предприемаме редица мерки за спасяване на тялото му. Ние се борим с дългосрочните последици от онези нарушения, възникнали преди в информационно-енергийните полета. А трябва да започнем именно с тези полета. На първо място, следва да се определят компонентите на енергийно-информационното поле на организма, т.е. неговото „огледало“, да се определят резервите на адаптация. Тогава ние ще можем да определим какво точно се случва в самия организъм, във всеки един от неговите органи. Това е основата на полевата или информационната диагностика, която е много по-точна от която и да е друга поне към момента. В практиката се лекари се натъкват на примери, когато откриват при пациент, например, жлъчнокаменна болест. При апаратурата това е дълбок спад на енергия в меридиана на жлъчния мехур. След като получи такава диагноза, зашеметеният пациент, който не изпитва никаква болка и поради това не вярва съвсем, тича в областната клиника за ултразвуков преглед. Но ултразвукът не показва наличието на камък. Мъжът се успокоява. И напразно. Всъщност в този случай апаратурата е уловила склонността на организма: ако не се повиши енергията на жлъчния мехур, със сигурност ще се появи камък. Но тогава лечението ще стане много по-тежко и по-сложно. Но може бързо да се премахне болестта още в зародиш, коригирайки нарушенията на информационно-енергийното поле в меридиана на жлъчния мехур. И тази информация веднага "слиза" до телесно ниво. Така че принципът е верен: „Не е нужно да лекувате човек, нужно е да не спирате човек да се самоизлекува”. Всъщност първият, който обявил този принцип, бил Хипократ преди две и половина хиляди години, предшестван от известната му максима: „Медицината често утешава, понякога облекчава и рядко лекува“. И неслучайно гениалният лечител поставял думата на първо място. Още тогава той е разбрал, че думата е мощен полеви импулс, който може да коригира нарушенията на информационно-енергийния обмен. И доколкото лекарят утешавал човека, толкова много му е и помагал. Всичко останало са подръчни средства, които могат да подействат на структурата на тялото. Те са от второстепенен характер, въпреки че, разбира се, са необходими.

Как действа информационната медицина, базирана на синтез на постиженията на квантовата физика, съвременните знания за естеството на живия и хилядолетен опит на източните лечители? Чрез предаване на информация, която заставя организма да „помни“ какво е било преди болестта и да се приведе именно в това състояние. За целта е необходимо преди всичко да се коригират нарушенията в структурата на информационно-енергийните полета, обгръщащи човек, което ще доведе до същите последици в структурите на тялото. За това се използват въздействията на нискоенергийното, абсолютно безопасно електромагнитно излъчване. Въз основа на многогодишни изследвания били избрани най-ефективните типове: магнитно поле; лазерно, инфрачервено и микровълново излъчване; червена светлина. Подаваните импулси-кванти, които носят енергия, образно казано, създават най-благоприятната полева аура за информационно-енергийните слоеве, в която вълновото изображение възстановява нарушената си структура, а след това предава информация на организма, „нареждайки“ му да пусне в ход собствените си резерви, за да постигнете същия резултат. Вярно е, че за яснота моделът е значително опростен, защото всъщност информацията не върви в една посока - има двупосочен обмен между клетките на тялото и техните полеви двойници. Също така, вътре в тялото, здравите клетки предават информация на болните, принуждавайки ги да „си спомнят” какви са били преди това и какви трябва да станат отново. Така възстановяването на структурите - телесни и полеви - става паралелно, с леко изпреварване в информационно-енергийните слоеве на организма.

Трябва да споменем, че лечението на заболявания от различни видове облъчвания изобщо не е изобретение на квантовата медицина. То се използва отдавна. Ще уточним, че за лечение на туберкулоза пациентите са изпращани в южните райони. Това се е наричало слънчева терапия. При оториноларингологични заболявания, болният орган се е нагрявал със синя лампа, даваща ултравиолетова светлина. За да се ускори отстраняването на оток, заздравяването на наранявания, синини, било прилагано магнитно поле. И когато в края на 60-те години офталмолозите забелязали, че при използване на лазерен скалпел загубата на кръв е по-малка, а раните заздравяват по-бързо, се зародила идеята да се използва нискоенергийно лазерно лъчение в други области на медицината. През 70-те години руският академик Н. Девятков поставил основите на микровълновата терапия. Всички известни видове облъчвания по онова време обаче се използвали отделно. И едва през 80-90 г. се появила цяла поредица от изследвания, които обосновават теоретичните и практическите основи на комплексното им използване. Всъщност така се е родила квантовата медицина, основана освен на облъчванията, а и на други фактори. Всъщност това е един от основните моменти в процеса на връщане на пациента в до болестното състояние. Факт е, че нашия организъм е огромна фабрика за лекарства. Да, не само лекарства, но както казваме, лекарства от ендогенни, биологично активни вещества, които нямат никакви странични ефекти. Нашите фармацевтика може само да мечтае за такива препарати. Тази фабрика за лекарства работи постоянно, защото организмът ни постоянно трябва да се бори с микроби и вируси, или с вредни вещества, с които насищаме консумираните от нас храна, вода, въздух или безкрайните стресови натоварвания. Но резервите ни за цялата тази непрестанна борба не са достатъчни. Тогава се разболяваме. Но когато възстановяваме здравата структура на полевия или вълнови образ на болното тяло чрез облъчване, от него се получава информация в организма, кои конкретни лекарства трябва спешно да се разработят и до кой орган да бъдат изпратени, за да му помогнат да се върне в нормалното си състояние.

Една от многото задачи, които информационната медицина трябвало да реши, били към кои участъци на тялото да се насочи потока, който носи информация и енергия, за да помогне на този или друг болен орган. И тук отново дошли на помощ източните лечители. В официалната медицина отдавна са известни така наречените зони Захарин-Геда, най-чувствителни към външни стимули. И се оказало, че именно в тези зони са разположени самите канали или меридиани, през които, както уверяват древните, се осъществявал информационно-енергийния обмен между човек и света около него. Същите тези акупунктурни точки, въздействието на които давало „заповед“ на полевите и телесните структури да коригират изкривените (нарушените) участъци-области. Източните лечители постигали това с помощта на златни игли: прилагайки ги в акупунктурни точки, те принуждавали организма да прехвърля излишните количества енергия в определени зони, като засили обмена на енергия и информация и го стимулира за производството на необходимите му лекарства. Съвременните лекари просто предават енергия и информация на тези точки (БАТ) със сложен електромагнитен лъч. Ефектът е много по-висок, отколкото от иглата, защото тази външна информация е с фиксирани параметри съобразени с интензитет, време и пространство.

Така че, БРТ не е електроакупунктура. БРТ не използва нито положителни, нито отрицателни импулси. По време на терапията с помощта на устройства БРТ пациентът се сблъсква с електрически ток не повече, отколкото ако говори в микрофон или слуша музика със слушалки.

Биорезонанс, биорезонансна терапия са група направления в така наречената алтернативна или традиционна медицина, което предполага съществуването на т.нар. „Честотни скали“ на живи организми и тъкани, както и деклариране на възможността за получаване на терапевтичен ефект със специално „резонансно“ взаимодействие на доказани физически (електромагнитни) или невъзприетите от настоящата медицина като недоказани - торсионни полета с биологични обекти.

Биорезонансната диагностика е единственият метод, който позволява да се изследва организма като цяло. Всички органи са свързани, те не могат да бъдат разделяни по специалности и кабинети. Изследването на тялото чрез метода на биорезонансна (или компютърна) диагностика е по-информативно от всички други методи на медицински преглед, тъй като предоставя на лекаря окончателната информация относно реалното функционално състояние на органите и целия организъм. Не е необходимо да се изследвате при редица тесни специалисти, да ви се правят всякакви и различни по вид изследвания, тестове, защото пациентите веднага получават отговори на важните интересуващи ги въпроси: какви заболявания имат и на какъв етап от развитието са; всички патогенни причинители на заболяванията (патогенни бактерии, вируси, гъбички, хелминти) и тяхната локализация, както и степента на заразяване; степента на интоксикация на организма с вредни вещества; резервите на адаптация, нивото на имунитета и какво го потиска.

Следва продължение …