Търсене
  • Momchil Kolev

Какво не знаят пациентите по света?

Абсолютно доказано и установено е, че „материята съществува основно в два вида: вещева форма (маса при покой) и полева (импулсна) форма“. Това не подлежи на съмнение и коментар.

Пациентите по света, включително и огромна част от лекуващите продължават да не се съобразяват с основния постулат във физиката относно формите на материята.

Но, много от хората не знаят, защото не се преподава и не се изучава от какво се състои нашето тяло и заобикалящия ни свят.

На това основание всеки предмет, живо същество – включително човешкият организъм (клетки, органи, тъкани и др.) освен вещева структура има и полева – импулсна или информационна структура.

Всяка вещ си взаимодейства и оказва влияние върху всяка друга съставна на заобикалящия ни свят. В цялата ни образователна система не се изучават съставните на заобикалящия ни свят.

От какво се състои заобикалящия ни свят:

1. Материя* - За образованите хора и физиците е факт и чрез доказателства е установено, че „материята съществува поне в два основни вида: вещева форма (маса при покой) и полева (импулсна) форма“.

- Материя е всичко, което има маса, обем, спин и заема място. Според Международно бюро за мерки и теглилки – материя е количеството субстанция, която е пропорционална на броя на изграждащите я частици, били те атоми, молекули, йони или други. Научно определение – това от което са съставени атомите и молекулите. Обикновената материя е всичко, съставено от елементарни фермиони, т.е. кварки и лептони. Бозоните (с маса в покой нула) определят полетата, което не се счита за обикновена материя.

- Думата вещество трябва да се разбира условно, защото различията между веществената и полева форма на материята са размити и в един момент престават да съществуват. За съжаление този факт въобще не се приема, признава и разглежда от медицинска гледна точка.

- Материята може да се определи и като субстанцията, от която са съставени атомите и молекулите. Много от хората не осъзнават и не знаят, защото не се преподава (училища, университети и др.), а и не се изучава от какво се състои нашето тяло и заобикалящия ни свят.

Накратко (според нас – НПО „ИНФОЗДРАВЕ“), заобикалящият ни свят се състои основно от следните съставни:

2. Първите пет съставни са агрегатните състояния (Петте фундаментални състояния) на веществата, т.е. това, което виждаме:

- Твърдо. Твърдите вещества са изградени от молекули, атоми и йони, между които действат много големи междумолекулни сили на привличане, които не позволяват на частиците да променят спонтанно взаимното си положение. Заради това твърдите вещества имат постоянни форма, обем и плътност. Ако частиците им са подредени то твърдите вещества са кристални, а иначе – аморфни.

- Течно. Течностите са изградени от молекули, между които се образуват междумолекулни връзки (например водородни като при водата) и сили на взаимодействие, но те са слаби. Поради тази причина течностите имат постоянен обем, плътност, трудно свиваеми са и не се разширяват спонтанно, но нямат собствена форма и заемат тази на съда, в който се намират. Следователно при течно агрегатно състояние, веществата нямат постоянна форма, но притежават постоянен обем.

- Газообразно. Газовете са изградени от молекули и атоми, които се намират на големи разстояния едни от други. Поради тази причина между тях не възникват междумолекулни връзки и сили на привличане, а се движат хаотично и свободно. Липсата на междумолекулни връзки е причината газовете да нямат постоянна форма. Голямото разстояние между частиците им, определя голямата им свиваемост и способността им да се разширяват спонтанно ако се поставят от малък съд в съд с по-голям обем. При газообразно агрегатно състояние, веществата нямат постоянен обем или форма.

- Плазмено. Плазмата представлява частично или напълно йонизирани газове. Смята се, че е най-разпространеното агрегатно състояние във Вселената, защото дори и звездите са съставени от нея. Получава се при висока температура или при йонизиращи лъчения. Свойствата, които притежава са доста различни от останалите три агрегатни състояния.

- Бозе-Айнщайнова кондензация. Бозе-Айнщайнова кондензация е специфично агрегатно състояние на веществата, което е представено главно от бозони при свръх ниски температури. Явява се кондензирано състояние на Бозе газа – газ, състоящ се от бозони и подчиняващ се на квантово механични въздействия.

Тези пет агрегатни състояния се наблюдават навсякъде около нас в ежедневието ни. Веществата могат да преминават от едно агрегатно състояние в друго, като това се съпровожда със скокообразно изменение на свободната енергия, плътността, ентропията и други основни физически характеристики.

3. Това, което не виждаме от заобикалящия ни свят, но го има – физическия вакуум, информацията, разума*:

– Шестата основна съставна е Физически вакуум и означава напълно лишено от вещество пространство. Никой не се съмнява в съществуването му.

– Седмата основна съставна е Информацията. Джон Арчибал Уилър (1911–2008г.), един от най-големите физици на съвременния свят казва: „В началния период от живота ми във физиката бях запленен от идеята, че „всичко на света е частици“. През втория период, от началото на 1950-те години, започнах да се придържам към възгледа за света като състоящ се от полета. Е, сега (1990-те) аз съм убеден "всичко – това е информация" ... (Wheeler J.A., 1998, «Geons, Black Holes & Quantum Foam: A Life in Physics». W.W. Norton & Company). Това символизира, че всеки предмет и събитие във физическия свят има за основа – като в болшинството от случаите се основава на нематериален източник и обяснение; накратко, че всички физически явления са основно информационно-теоретични ... (John A. Wheeler, 1990, «Information, physics, quantum: The search for links» in W. Zurek (ed.) «Complexity, Entropy, and the Physics of Information». Addison-Wesley.) Основателят на кибернетиката, Норберт Винер, говори за информация по следния начин: "Информацията не е материя и не енергия, информацията е информация." Ясно е, че той смята информацията за една от най-фундаменталните основи на света. Той уточнява: „Информация това е означение на съдържанието, получено от външния свят в процеса на нашето приспособяване към него, на приспособяване към него на нашите сетива. Процесът на получаването и използването на информацията е процес на нашето приспособяване към случайностите на външната среда и на нашата жизнена дейност в тази среда.“

– Осмата съставна е Висшия или Вселенския разум. „Форма на интелигентен разум" стои зад сътворението на Вселената. Това каза геният на нашето съвремие, английският физик Стивън Хокинг (1942-2018 г.), по време на своя лекция пред University of Cambridge, като уточнява: „ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА ВИСШ РАЗУМ!“

4. Взаимодействия на материята* – Всичко което става в Природата може да се обясни с 4-те типа взаимодействия между елементарните частици – силно ядрено взаимодействие, слабо ядрено взимодействие, електромагнитно и гравитационно взаимодействие. Всичко, което се случва във Вселената е взаимодействието на тези четири основни сили с материята – от делението на атома до зараждането на нови звезди. Проф. Нажип Х. Валитов бе първият, който научно доказа и математически изчисли (1993-1998 г.), че скоростта на взаимодействието между гравитационното поле и електромагнитното поле е равна на скоростта на светлината на степен 900 млн. или – 299792,458 - 900000000 км/сек и е практически безгранична. Това му е дало основание да твърди, че във Вселената съществува една единствена висша сила! В края на краищата, всъщност той твърди: – „Всичко е свързано във всичко!“. „Мисълта е материална и тя може мигновено да се засече от която и да е точка на Вселената.“ От горното следва, че всяка мисъл, действие … информация стига до която и да е точка на Вселената почти мигновено, та дори и до всяка клетка в организма ни. По инициатива на Ватикана изчисленията и твърденията му са възложени за проучване и впоследствие потвърдени от всички водещите световни институти и университети, като и до днес те не са опровергани или отхвърлени. За съжаление това не се изучава, ползва и прилага никъде, поне не и в България, като не се коментира дори и в научните среди, та дори и в БАН. Нажип Валитов беше първият в света, който откри феномена на обратната осмоза, върху който днес се основава пречистването на питейната вода. Той и семейството му имат регистрирани над 800 публикации и 120 патента в САЩ, Русия, Азия и Европа.

Всяка материална съставка - клетка, тъкан, органи или система е електромагнитен осцилатор и излъчва на определена честота. Движението на мускулите ни създава електромагнитен поток, ритъма на сърцето и дишането, емоциите, мислите – всичко това създава енергия (информация), която се излъчва и се разпространява в пространството около нас. Така също тази информация се „попива“ във всичко покрай нас, независимо дали са организми или предмети, както и обратно – ние приемаме независимо дали искаме или не излъчваната от хора, животни, растения, предмети и всичко покрай нас, която може да ни помогне, но и да ни увреди. Примери: колкото искате – като се започне от индийската Аюрведа, китайската древна медицина и се стигне до днес. Всеки от нас при среща с добронамерени (майка, баща, роднини и др.) към него хора се чувства добре, а в друг случай усеща тежест (неразположение и др.) при среща с неприятни нему личности, животни, предмети и т.н. …

Научната еволюция през целият ХХ век работи върху парадигмата за разделяне на веществата. В резултат на това, рационалната наука се доближи до разбирането за енергийната и полевата същност на материята и живота. Към днешна дата е установена атомна структура на материята. Добре известно е, че електроните и протоните представляват само по себе си снопчета или концентрация на енергия. Според тази теория тъканите на човешкото тяло също са съставени от атоми и всъщност също са концентрация на енергия. Свойствата на тези атоми, по-специално силата на зареждане и скоростта/честотата на въртене на частиците, определят външния вид, плътността и организацията в пространството на материята. В организма на здравия човек, тъканите, клетките, молекулите и атомите имат определени физични характеристики.

При определена патология на органите трябва да се приеме, че енергийните характеристики на електроните и ядрата на атомите се променят, което води до промени в молекулите, а след това и в клетките, тъканите, органите и системите, водното съдържание в организма ни. Ключът е идеята да се гледа на болестта или здравето като на общо енергийно състояние на атомите на клетките на тези или онези тъкани.

За съжаление, по-голямата част от съвременните медицински учени в своята практическа дейност продължават да се ръководят от възгледите-познанията, придобити от техните колеги клиницисти през XIX - XX век. Те продължават да разглеждат и считат болестта само като промени в материалния макро- и микро-свят, пренебрегвайки енергийния компонент или полевата форма за съществуване на материята.

Ето защо явленията на зачеването, животът, смъртта остават напълно неразгадани и са с много неизвестни, включително процесите и явленията, свързани с човешката умствена дейност. Не са за подценяване и фактите, че в ортодоксалната медицина, не са разработени до край с ясни и точни постулати разбирането за човешкото здраве, както и не са разкрити истинските пътища и начини за неговото ефективно опазване. Ако последното твърдение беше невярно, пандемия от хронични неинфекциозни болести не би съществувала днес.

Постиженията на физиците и инженерите направиха невъзможно да се отрече съществуването на енергийния компонент на човешката структура.

1. Откриването на електрическите импулси като природно явление и графичната регистрация на физиологичните електрически токове (електрокардиография, електроенцефалография, електрокортикография, електромиография, електроретинография, електроокулография, електрогастроентерография и др.), станаха първата стъпка по пътя към разбирането на енергийния компонент на човешкото тяло. Продължителността на тази стъпка за нашата цивилизация е около 300 години, започвайки от XVI век. с първите сериозни научни опити да се справят с електромагнетизма, да му придадат известна научна стойност и да завършат през XIX век, когато са измислени галванометърът и другите електроизмервателни уреди. Така през 1838 г. с помощта на галванометъра, Карло Матючи (Carlo Matteucci) за първи път показа, че външната повърхност на мускула е електропозитивно заредена по отношение на вътрешното му съдържимо. Днес, благодарение на изобретението на такива устройства като осцилоскопи, електроннолъчеви тръби и много други уреди, и апаратури, физиолозите са в състояние да извършат оценка на потенциалите дори от единични мускулни и нервни клетки.

2. Втората стъпка стана признаването на съществуването на електромагнитното поле на човешкото тяло. Първата му снимка е направена през 1946 г. от С.Д. Кирлиан - така нареченият ефект на Кирлиан. Петър Мандел (Peter Mandel) през 80-те години дава медицинска интерпретация на различни дефекти в короната на кирлианското сияние около пръстите на ръцете и пръстите на краката на човека. K.Коротков популяризира метода на Кирлиан, модифицира го, наричайки го газоразрядна визуализация. Днепровската школа в Украйна има значителен опит в използването му, по-специално внимание заслужава оценката за клиничното значение на кирлианографията, дадена от Л.А. Песоцкая (2010): "Пет минути, а ти знаеш всичко".

3. Общоприетият и най-успешно развиващ се метод за оценка на човешкия биомагнетизъм се явява магнитокардиографията, който направи третата съдбоносна и решаваща стъпка. През 70-те години на миналия век е изобретен магнитометър, основната част от който е съставен от ултрачувствителни датчици SQUID-базирани градиометри (SQUID), свръхпроводящи квантови интерферентни регистратори за измерване на магнитни потоци, работата на които се основава на ефекта на Джозефсън – макроскопска квантова интерференция в свръхпроводници. 1963 г. - годината на регистрация G.M. Baule и R. McFee на биомагнитно поле на сърдечния мускул на човека се счита за дата на раждане на съвременния биомагнетизъм. Първата магнитокардиография е регистрирана 76 години след първата електрокардиограма (Бородай А.А., Сосницкая ТВ, 2008; Полякова И.П., 2011). Днес записването на частни прояви на човешкия магнетизъм се е превърнало в реалност и е категорично признато от ортодоксалния научен свят.

4. Напредъкът в информационните технологии и електрониката позволи да се усъвършенстват и подобрят магнитокардиографите до нивото за клинично приложение. Тези апаратури се използват вече в много страни. Така, в Русия, диагностичните комплекси се използват за анализ на магнитокардиосигнали “MAG-SCAN”, в Украйна магнитокардиограф работи в Държавната институция “Национален изследователски научен център” към „Институт по кардиология на името на акад. Стражеско“, Национална медицинска академия на Украйна". Също така, украйнски учени обявиха създаването на нов подобрен модел на магнитокардиограф, разработен от специалисти на радио-физичния факултет на Националния университет в Харков, в сътрудничество с центъра на Института за космически изследвания в Лвов. Трябва да се отбележи, че магнитокардиографията улавя първичните промени в магнитното поле на човешкото сърце, което е признак за произхода на заболяването: исхемия, аритмия, сърдечна недостатъчност.

5. Традиционната електрокардиограма позволява да се определи само едно вече развито и настъпило заболяване. Това потвърждава идеята, изразена в началото на статията, че болестта или здравето е отражение на общото енергийно състояние на атомите на тъканите. Клинично, магнитокардиографията дава възможност на лекарите бързо да оценят въздействието на лекарствата върху сърдечния мускул и дори обективно да прогнозират риска от настъпване на смъртта (Sosnitsky VN et al., 2004; Yamada S., Yamaguchi I., 2005).

6. Във водещите световни клиники стана достъпно графическото изобразяване на магнитната активност на главния мозък. Първата фонова магнитоенцефалограма е регистрирана 44 години след първата електроенцефалограма. Методът на магнитната енцефалография позволява да се установи, с точност до 1 mm, местоположението на източниците на магнитното поле в мозъка, и да се направи това във времето с точност от една милисекунда (Shestakova A.N. et al., 2012).

7. Регистрацията на електромагнитните потенциали от повърхността на човешкото тяло продължава да бъде обещаваща посока. Този метод на електропунктурната диагностика и терапия е най-напълно разработен навремето от д-р Рейнхард Фол преди около 75 години. Днес се е превърнал в самостоятелно учение, което съвременната медицина вече не може да пренебрегва и да не признава (Награден от Ватикана с единствената дадена към момента награда за лечебен метод, признат като ефективен – „За борба с болестите на страдащото човечество“). С оглед на електротехническия прогрес, методиките, основани на ученията на Р. Фол, получили втори въздух и значителни диагностични възможности. Във връзка с разработването на компютърен софтуер се използват техники за сегментарна диагностика, които в рамките на няколко минути дават възможност да се начертае енергийното състояние на органите и системите на пациента с последващо графично и цифрово изразяване на дисплея на екрана. Ако е необходимо, може да се моделира общата картина на електромагнитното поле на пациента (Готовски Юр.В. и съавтори, 2003; А.В. Самохин, Готовски Юр.В., 2006). Наличието на официално регистрирано и одобрено за използване оборудване още веднъж потвърждава признаването на тези методи от системата и показва, че има интерес към изучаването на биоенергийния компонент на човешкия организъм.

8. Както следва от гореизложеното, досега са разработени и продължават да се подобряват устройства, оборудване и методи за записване и визуализиране на енергийния компонент на човешкото тяло. Горното създаде научна предпоставка за по-нататъшното проучване на неговата енергетика, задълбочаване, ревизиране и систематизиране на фундаменталните знания за структурата и функционирането на човешкия организъм. Това в крайна сметка неизбежно доведе до промяна на научната парадигма и официално признаване на енергийната система на човека, тъй като не един път това е ставало в научния свят по отношение на други открития. Имайки предвид, че резервоарът на натрупаните знания вече позволява да се подходи открито към този въпрос, като ги екстраполираме към съществуващия опит и натрупаните към момента клинични данни от традиционната медицина.

9. Какво може да спечели светът от официалното признаване на съществуването на енергийната система в човешкото тяло?

На първо място – Подобряване на качеството и бързината за диагностициране на вътрешните болести. По-нататъшното проучване на човешката енергийна система може най-накрая да “материализира” диагностиката на така наречените психосоматични заболявания, вдигане на завесата над психични и духовни заболявания, да позволи диагностициране на характера на човека, разгадаване чувството за щастие и нещастие, проверка състоянието на общото му здраве. Изучаването на промените в енергийния компонент за всички известни болести неизбежно ще доведе до задълбочаване на фундаменталните знания и може да допринесе за победата над тях.

Второ - Познаването на човешката енергийна система може да спомогне да се разбере как сигналите от външния свят контролират дейността на гените, разбират епигенетичните механизми на влияние върху ДНК и РНК, същността на единството на психичното и физическото здраве и енерго-информационното им взаимодействие. По-дълбокото разбиране на самия ни организъм като неразделна енергийна частица на глобалното космическо пространство също може да допринесе за неговата вътрешна хармонизация, популяризиране на здравословния начин на живот и подобряване на взаимното разбирателство между хората.

Официалното признаване на съществуването в човека на енергийна система ще ни позволи да решим парадоксът, който съществува днес в медицината, когато високата клинична ефикасност и разбирането на механизмите на влияние на терапевтичния фактор при такива високотехнологични методи като биорезонансна и вегеторезонансната диагностка и терапия, Р. Фол диагностика, рефлексотерапия, хомеопатия, магнитотерапия и лазерна терапия. Фармацията изпреварва традиционната медицина като е разработила и предлага цяла гама от информационни препарати, но:

- Те почти не се изучават и преподават в момента на обучението на студентите по медицина, освен от някои напористи и знаещи преподаватели;

- Те почти не се използват от практикуващите здравни кадри, завършили своето образование преди около 20-30 години;

- Умишлено не се пропагандира тяхната ефективност, защото се появяват все нови и нови, но непознати за голяма част от практикуващите лечебните дейности.

Светлинната терапия и други, както се виждат са извън сферата на фундаменталните медицински познания, въпреки доказателствата от физици, математици, инженери и клиничното приложение в практиката.

Намира ли се признаването на енергийната система на човека в сферата на конфликта на интереси? Не е изключено. Оздравяването на човечеството и насърчаването към здравословен начин на живот ще променят фармакологичните и хранително-вкусовите отрасли, което може да наложи трансформация и преориентиране на системата. Въпреки това, тъй като времето, когато световната наука признава хелиоцентричната система, е дошло времето за преразглеждане на съществуващите официални възгледи за организацията и функционирането на човешкото тяло по отношение на неговите електрохимични и електромагнитни компоненти.

Надяваме се, че XXI век ще бъде белязан от цялостното изучаване и прилагането ѝ като основен диагностичен и терапевтичен метод на ОЩЕ ЕДНА система на човешкото тяло – енерго-информационната.

417 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички