Една от седемте защитни отбранителни система на организма ни – Ангиогенеза
Ангиогенезата е процесът, чрез който в организма ни се образуват и поддържат в норма кръвоносни ни съдове.
Ангиогенезата е една от първите цели на коронавируса SARS-CoV-2, прониквайки в организма ни, за да атакува връзката между клетките изграждащи кръвоносните, лимфните и др. съдове, като ги разкъсва. На тази основа се появяват основно тромбите в тялото ни.
Другата му цел е явно попадането в първичната съдова система – PVS (Primo Vascular System), където циркулират микростволовите клетки, 19 аминокиселини и 16 свободни моно нуклеотиди и др. Там SARS-CoV-2 се увива с „приятелски“ за организма ни белтъци и така подмамват имунните клетки да го възприемат, че е с нормален човешки произход, за да не го атакуват и унищожат.
Тук и сега, основно ще се съсредоточим върху ангиогенезата.
Всеки един от нас има в себе си онкологични клетки, който живеят и растат в нашето тяло. Всеки един – дори и Вие, които четете настоящото изложение.
При аутопсия на хора, които никога през живота си не са боледували от онкологично заболяване и не са били диагностицирани с такова:
- почти 40% от жените на възраст между четирийсет и петдесет години имат микроскопични тумори в гърдите си;
- около 50% от мъжете между петдесет и шейсет имат микроскопичен рак в простатната си жлеза;
- почти 100% от хората над седемдесетгодишна възраст имат микроскопични тумори в щитовидната жлеза. {J. Folkman and R. Kalluri, “Cancer without Disease” Nature 427, no. 6977 (2004): 787.}
Такива тумори се развиват в организма ни, когато здравите клетки правят естествени грешки при клетъчното делене или когато клетъчната ДНК мутира в резултат на фактори на средата. До десет хиляди грешки се появяват в ДНК при деленето на клетките във вашето тяло всеки ден, правейки появата на раково образувание не само често срещана, но и неизбежна. { B. N. Ames, М. K. Shigenaga, and Т. M. Hagen, “Oxidants, Antioxidants, and the Degenerative Diseases of Aging”, Proceedings of the National Academy of Sciences USA 90, no. 17 (1993): 7915-7922; S. Clancy, “DNA Damage and Repair: Mechanisms for Maintaining DNA Integrity”, Nature Education 1, no. 1 (2008): 103.}
Все пак тези микроскопичните злокачествени тумори са напълно безвредни. Повечето от тях никога няма да станат опасни. Отначало са малки - по-малки от топчето на върха на химикалка, и докато не растат и не проникват в органите, не могат да се разпространяват и да убиват.
Вашето тяло има забележителна защитна система, която държи микроскопичния рак малък, оставяйки го да гладува, без доставка на кръв и хранителни вещества, от които има нужда, а вие можете да подобрите дейността на тази отбранителна система чрез храната, която ядете. Над сто храни могат да усилят способността на вашето тяло да не храни туморните клетки и образуванието да остане малко и безвредно. Сред тези храни са соя, домати, черни малини, нар и дори някои изненадващи като женско биле, бира и сирене. Отбранителният арсенал, с който можете да държите тези тумори под контрол, могат да се намерят в бакалията, на пазара или във вашата градина.
Защитната система, която не дава възможност на нашето тяло да прихване рака по този начин, се нарича ангиогенеза. Ангиогенезата е процесът, чрез който организмът образува и поддържа кръвоносни съдове. При нормални обстоятелства кръвоносните съдове поддържат живота, като доставят кислород и жизненоважни нутриенти до всички органи. Но когато израснат анормално количество кръвоносни съдове, те започват да подхранват микроскопичните тумори. Изправната ангиогенеза регулира кога и къде би трябвало да растат кръвоносни съдове и може да предотврати туморите да си създадат свое собствено кръвоснабдяване, чрез което да си доставят кислорода, нужен им, за да растат. Когато тялото изгуби способността си да контролира кръвоносните съдове, може да се появи широк спектър от заболявания, включително и рак.
Докато ангиогенезата функционира добре, кръвоносните съдове растат на точното място в точното време - не са нито твърде много, нито твърде малко, а в правилното количество. Поддържането на това перфектно равновесие в кръвоносната система е в основата на механизма, чрез който ангиогенезата предпазва нашето здраве, като ни държи в състояние, наречено хомеостаза. Хомеостазата е поддържане на стабилност в тялото, за да функционира нормално, чрез приспособяване към постоянно променящите се условия. Ангиогенезата играе жизненоважна роля, като създава и поддържа цялата кръвоносна система и същевременно я адаптира към промените в хода на живота ни, за да защитава нашето здраве.
Благодарение на тази мощна защитна отбранителна система, която естествено намалява кръвоснабдяването на туморите, ракът не се развива. {J. Folkman and R. Kalluri, “Cancer without Disease”, Nature 427, no. 6977 (2004): 787}
В последствие, ще Ви разкажем как най-новите познания за ангиогенезата оформят нашето разбиране какви храни могат да помогнат на ангиогенезната система да поддържа хомеостаза и какво да ядете, за да уморите рака от глад, да подсилите съдове, кръвоснабдяващи сърцето ви, и да отблъсквате смъртоносните болести, за да живеете по-дълго и да бъдете по-здрави. Но, за да оценим напълно как храната влияе на ангиогенезата и на вашето здраве, скоро ще разгледаме как ден след ден кръвоносните съдове работят за вас.
Как работи ангиогенезата?
Вътре във Вас има деветдесет и шест хиляди километра кръвоносни съдове, чиято работа е да доставят кислород и хранителни вещества, за да поддържат клетките живи. Това са животворните съдове, които изхранват нашите здрави органи и ни предпазват от болести. Ако вашите съдове се свържат на дължина, те ще опашат два пъти земното кълбо. Забележително, достатъчни са само шейсет секунди от мига, в който вашето сърце изпомпва капка кръв, за да премине тя през тялото и да се върне обратно.
Най-малките кръвоносни съдове се наричат капиляри. Те са по-тънки от косъм и вашето тяло има 19 милиарда от тях. Капилярите имат уникални отношения с всички други клетки, защото те са последната брънка във веригата на кръвоносната система, която кръв снабдява вашите клетки. Тъй като те са в края на веригата, буквално всяка клетка в тялото е разположена сред двеста микрометра капиляри. {M. Lovett, K. Lee, A. Edwards, and D. L. Kaplan, “Vascularization Strategies for Tissue Engineering”, Tissue Engineering Part В: Reviews 15, no. 3 (2009): 353-370.}
Това е наистина голяма гъстота. Капилярите на всеки орган са със специфични гъстота и подредба, в зависимост от работата на органите и от това от какъв кръвоток се нуждаят. Мускулите ви например се нуждаят от много кислород, затова имат нужда от четири пъти по-голямо кръвоснабдяване, отколкото вашите кости, които имат структурно-опорна функция. Други изискващи добро кръвоснабдяване органи са мозъкът, сърцето, бъбреците и черният дроб. Капилярната гъстота на всеки един от тези органи е невероятните три хиляди кръвоносни съда на кубичен милиметър, което е трийсет пъти повече от костите.
Гледани под микроскоп, капилярите приличат на произведение на изкуството, изваяно да приляга на органа, от който израстват.
Тези, които изхранват кожата ви, приличат на редове кукички на велкро - примка след примка, те предоставят кръвта, която дава топлината и цвета на вашата кожа.
Капилярите по протежение на вашите нерви - от гръбначния мозък до върха на пръстите - приличат на телефонни кабели, захранващи невроните и поддържащи вашите сетива изострени.
Капилярите в дебелото черво са подредени в красиви геометрични фигури като в медените пити, за да могат да се разширяват, когато червото се напълни със смляната храна, като в същото време му осигуряват максималната площ, необходима за обратното абсорбиране на течностите в кръвотока.
Ангиогенезата има толкова фундаментално значение за поддържането на живота, че започва в репродуктивната система още преди зачеването. Когато сперматозоидът достигне яйцеклетката, маточната лигавица (ендометриумът) вече е подготвена с увеличен брой нови кръвоносни съдове, готови да приемат и изхранят оплодената яйцеклетка. Ако не настъпи бременност, този слой се изхвърля с менструацията всеки месец. Ако оплодената яйцеклетка се имплантира, кръвоносните съдове действат като първа линия на доставка за развиващия се плод. Около осем дни след имплантацията се създава нов съдов орган – плацентата, за да доставя кръв от майката към плода. {Robyn D. Pereira et al., “Angiogenesis in the Placenta: The Role of Reactive Oxygen Species Signal¬ing”, BioMedResearch International (2015): 814543.}
През следващите девет месеца в плода настъпва една ангиогенна симфония - формира се цялата кръвоносна система от нулата и след това в развиващото се тяло се изгражда всеки един орган. Към края на бременността, когато тялото се подготвя за раждането, плацентата разчита на естествения ангиогенен фактор, наречен sFlt-1, който забавя изграждането на кръвоносни съдове. Тази способност да се Включи, забави и изключи е отличителната черта на ангиогенезната защитна система, и то не само за изграждането на живот по време на бременността, но и при защитата на здравето по време на живота.
Когато гледате тези процеси, наблюдавате ангиогенеза, която се стартира в наранената тъкан веднага щом започне кървенето. Стартът се дава от хипоксията - по-ниските кислородни нива, вследствие на прекъсването на нормалния кръвоток в раната. Липсата на кислород е сигнал за повечето кръвоносни съдове да растат, за да доставят повече кислород. Хипоксията кара наранените клетки да започнат да изпращат протеинови сигнали, наречени растежни фактори, за да стимулират ангиогенезата. Възпалението е много важно в началото на оздравителния процес. Възпалителните клетки, наречени макрофаги, и неутрофилите се струпват в раната, за да изчистят всички бактерии и мръсотията от нараняването, и секретират свои ангиогенни растежни фактори, които стимулират процеса на образуване на кръвоносни съдове.
От този момент започват да протичат няколко събития на клетъчно ниво, за да израснат кръвоносни съдове. Благодарение на специален види клетки, покриващи вътрешната повърхност на вените - ендотелни клетки, спасителният отряд очаква сигналните растежни фактори, които инструктират ендотелните клетки да се разгърнат. Приблизително един трилион ендотелни клетки образуват слоя, покриващ вътрешната повърхност на стените на вашата кръвоносна система. Това ги прави един от най-многобройните типове клетки във вашето тяло. Представете си всяка една от тези ендотелни клетки като двигател на кола, свързан с ключа за запалване. Сега си представете растежните фактори, секретирани от мястото на нараняването, като ключовете на колата. Растежните фактори пасват на специфични рецептори, проучвайки повърхността на ендотелните клетки, така както ключовете от колата пасват на ключа за запалване. Когато точният ключ влезе в точната ключалка, двигателят се пали и ендотелните клетки са готови да започнат миграцията към източника, секретиращ белтъчни растежни фактори, и да започнат да се делят и да образуват тръбички, които ще се превърнат в нови кръвоносни съдове. Първо обаче е нужно ендотелните клетки да излязат от вената. Те отделят ензими, които разграждат тръбовидната стена на вената, пробивайки я. От този момент нататък активираните ендотелни клетки започват да пускат филизи през тези отвори, следвайки градиента на растежните фактори, изпратени от нараненото място, и образувайки нови кръвоносни съдове в тази посока. Новообразуваните кръвоносни съдове се удължават и се свързват при върховете си, за да образуват капилярните примки. Колкото повече капилярни примки се образуват в наранената зона, толкова повече нови пътища на кръвообращение се градят.
Новообразуваните кръвоносни съдове са твърде крехки, за да поддържат сами кръвотока, затова им асистират друг тип клетки - перицитните клетки, които им помагат да съзреят. Перицитните клетки помагат по два-три начина. Първият е, като се увиват около ендотелните тръби като чорап около глезен, за да им придадат структурна здравина. Същевременно перицитните клетки забавят ангиогенезата, така че да няма излишък от кръвоносни съдове. {L. A. DiPietro, “Angiogenesis and Wound Repair: When Enough Is Enough”, Journal of Leukocyte Biology 100, no. 5 (2016): 979-984.}
Перицитните клетки променят формата си. Веднъж закотвени в нов кръвоносен съд, те протягат пипалца, за да обхванат ендотелните клетки около себе си. Един перицит може да докосне двайсет клетки едновременно и отделя химичен сигнал, който спира ангиогенезата в околните клетки. {A. Orlidge and P. A. DAmore, “Inhibition of Capillary Endothelial Cell Growth by Pericytes and Smooth Muscle Cells”, Journal of Cell Biology 105,no.3 (1987): 1455-1462.}
Когато новите съдове прораснат и се стабилизират, през тях започва да тече кръв. Новият приток от кислород намалява изпращането на сигнални растежни фактори, което забавя ангиогенезата и накрая я спира. В същото време в областта се отделят естествени инхибитори на ангиогенезата, които допълнително потискат съдообразуването. След като новите кръвоносни съдове се стабилизират, вътрешният слой ендотелни клетки секретира белтъци, наречени фактори за оцеляване, които подпомагат зарастването на мястото с ангиогенеза. Когато са построени добре, новите предпазни кръвоносни съдове могат да изтраят цял живот, запазвайки живи кожата и други органи.
Защитната ангиогенна система постоянно усеща къде и кога са необходими повече съдове, за да се запазят здравето и функциите на органите. Сякаш майстори зидари, кръвоносните съдове отчитат, че вашите мускули след тренировка имат нужда от повишен приток на кръв. В същото време системата е постоянно нащрек за ситуации, в които кръвоносните съдове трябва да се поокастрят. Нито прекалено малко, нито прекалено много, а точно колкото е необходимо, за да се поддържа равновесие - това е двайсет и четири часовата функция на ангиогенезната отбранителна система.
Тук сякаш имаме димер. Когато е .необходимо, интензивността се увеличава, за да израснат повече кръвоносни съдове. Когато съдообразуването трябва да се намали, тялото има ендогенни (естествено срещащи се в организма) инхибитори на ангиогенезата, които ограничават процеса. Стимулаторите и противодействащите фактори са навсякъде - включително в нашите мускули, кръв, сърце, мозък, майчино мляко и дори в спермата.
Организмът ви трябва да има перфектен контрол над ангиогенезата, за да поддържате оптимално здраве. В течение на живота обаче много фактори могат да компрометират тази защитна система и или се наблюдава прекомерно съдообразуване, което подхранва болни тъкани, или пък другият вариант е недостатъчно съдообразуване, което може да доведе до загуба на тъкан и смърт.
В следващите публикации ще научите за храните, които помагат за защитата на ангиогенезната система, за да помогнете на организма ни да се противопостави на болестите. Но първо нека се върнем към микроскопичните ракови образувания/които растат в тялото ви, за да видите как става разрушаването на защитата и какви са тежките последствия. Така ще научите защо е толкова важно да ядете точно тази храна, която укрепва здравето ви. Основната причина, благодарение на която микроскопичните ракови образувания не растат, са естествените инхибитори на ангиогенезата във вашето тяло. Тези средства за противодействие държат туморите под контрол, като ги лишават от кръвоснабдяване. Още през 1974 г. изследователи от Харвардското медицинско училище откриват, че докато не растат кръвоносни съдове, които да хранят тумори, раковите клетки остават в латентно състояние и са безвредни. Вашата имунна система, за която ще ви разкажем по-късно, накрая идентифицира тези ракови клетки и ги унищожава. С течение на времето обаче някои малки огнища ракови клетки могат да надвият отбранителната система и да неутрализират ангиогенните инхибитори, като секретират огромни количества от същите сигнални растежни фактори, които участват при заздравяването на рани. В лабораторни опити е установено, че след като в малка група ракови клетки прокарат нови кръвоносни съдове, туморът може да расте експоненциално, уголемявайки се шестнайсет хиляди пъти само за две седмици след започване на ангиогенезата. {A. Orlidge and P. A. DAmore, “Inhibition of Capillary Endothelial Cell Growth by Pericytes and Smooth Muscle Cells”, Journal of Cell Biology 105,no.3 (1987): 1455-1462.}
Когато туморите вербуват отбранителната ангиогенезна система, за да развият свое кръвообращение, безвредният рак много бързо се превръща в потенциално смъртоносен. Още по-лошо дори е това, че същите кръвоносни съдове, които хранят раковите тумори, стават изходни канали, по които злокачествените клетки навлизат в кръв отока. Това е известно като метастазиране и е най-опасният аспект на рака. Пациентите рядко умират от първоначалния си тумор, който често може да бъде отстранен оперативно, метастазите са тези, които прояждат организма и причиняват смърт.
Като помогнем на тялото да предотврати нежеланата ангиогенеза, можем да направим много в борбата с рака. Целта е да засилите ангиогенезната си защита, помагайки на естествените отбранителни сили на организма да държат кръвоносните съдове в равновесие - тоест да не се изхранват раковите клетки и да не растат. Първият пациент, при когото успешно е приложена ангиогенна терапия, е 12-годишният Том Бригс от Денвър, Колорадо. Той бил диагностициран със заболяването белодробна капилярна хемангиоматоза - в белите му дробове растели тумори. С разрастването на туморите дишането на момчето се затруднявало и то не можело да тренира любимите си спортове като баскетбол, а понякога дори не можело да спи нощем. Като последна отчаяна мярка дали на Том лекарство, което се казва интерферон алфа, за което лекарите знаят, че би могло да спре ангиогенезата. За една година туморите в белите дробове на момчето се свиват и Том се връща към живота си на нормално хлапе. Случаят на Том е толкова забележителен, че е публикуван като „първото изпитване върху човек" в „Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин" - един поглед към бъдещото лечение на туморите. {C. W. White et al., “Treatment of Pulmonary Hemangiomatosis with Recombinant Interferon Alfa- 2a”, New England Journal of Medicine 320, no. 18 (1989): 1197-1200.}
Биотехнологичните компании започнаха да разработват ангиогенни прицелни лекарства за лечение на тумори през 1990-те години. Първият случай на рак, при който е наблюдавано повлияване от ангиогенезната терапия, е рак на дебелото черво. Чрез авастин лечението се насочва към кръвоносните съдове на тумора и се подобрява преживяемостта на пациента. Много други видове рак са станали лечими чрез стимулиране на мерките за противодействие на ангиогенезата на самия организъм - нещо, което е постигнато с авастин и повече от десетина други дизайнерски лекарства, които инхибират ангиогенезата. Видовете рак са ракът на бъбреците, белия дроб, мозъка, щитовидната жлеза, черния дроб, шийката на матката, яйчниците и гърдата, както и множествен миелом. През 2004 г. американският комисар по храните и лекарствата Марк Макклелан заяви: „Инхибиторите на ангиогенезата вече могат да се разглеждат като четвъртата възможност за лечение на рак (след операцията, химиотерапията и лъчетерапията) . {Y. Cao and R. Langer, “A Review of Judah Folkmans Remarkable Achievements in Biomedicine”, Proceedings of the National Academy of Sciences USA 105, no. 36 (2008): 13203-13205.}
Прекомерната ангиогенеза движи развитието и на много други заболявания освен рака - например като загуба на зрението. Когато очите са здрави, ние виждаме, защото светлината преминава през кристалночиста течност към ретината и се регистрира от мозъка без намеса на кръвоносните съдове. В окото ангиогенезата е така строго контролирана, че ендотелните клетки, които покриват отвътре стената на кръвоносните съдове в ретината, се делят само два пъти в живота на човек. При възрастово обусловена макулна дегенерация обаче, която е водеща причина за слепота по цял свят при хората над шейсет и пет годишна възраст, както и при диабетобусловената загуба на зрение, се наблюдава неоваскуларизация на очните тъкани и изтичания и кръвоизливи. Тези ужасни последици от нежеланото съдообразуване увреждат зрението. За щастие, днес тези състояния могат да се лекуват чрез одобрените от АКХЛ биологични лекарства, които се инжектират в окото от офталмолог, за да спрат разрушителното съдообразуване и да предпазят зрението. Някои пациенти дори успяват да възстановят загубеното си зрение. Имах пациентка, която беше ослепяла в резултат на макулна дегенерация и не можеше да шофира или да играе голф – някога нейни любими занимания. След лечението тя отново почна да шофира и продължи да работи над своя бексуинг на игрището за голф.
При ревматоидния артрит, както и при остеоартрита, възпалението в ставите води но неоваскуларизация и секретиране на разрушителни ензими. Тези ензими рушат хрущяла, което причинява инвалидизиращата ставна болка. При псориазиса, загрозяващо кожно заболяване, патологичната ангиогенеза под кожата води до образуване на червени петна, които се придружават от отоци, дразнещ сърбежи болка.
Установено е, че и при болестта на Алцхаймер се наблюдава масово и патологично съдообразуване. През 2003 г. в статия, издадена от психиатъра Антъни Ванючи в „Лансет“, бе направено предположението, че тези отклонения при кръвоносните съдове в мозъка допринасят за Алцхаймеровата болест. {A. H. Vagnuccijr. and W. W. Li, “Alzheimer’s Disease and Angiogenesis”, Lancet 361, no. 9357 (2003): 605-608. }
Днес вече знаем, че кръвоносните съдове при засегнатия от алцхаймер мозък са анормални и всъщност не подобряват кръвоснабдяването на мозъка, ами секретират невротоксини, които убиват мозъчни клетки.
Дори затлъстяването е сериозно свързано с ангиогенезата. Въпреки че затлъстяването е многофакторно заболяване, преяждането и яденето на неправилните храни повишават силно нивата на стимулиращите ангиогенезата растежни фактори, които циркулират в кръвта.{J. V. Silha, M. Krsek, P. Sucharda, and L. J. Murphy, “Angiogenic Factors Are Elevated in Overweight and Obese Individuals”, International Journal of Obesity 29, no. 11 (2005): 1308-14.}
Също като туморите, мастните тъкани се нуждаят от нови кръвоносни съдове, за да растат и изхранват мастни клетки.{M. A. Rupnick et al., “Adipose Tissue Mass Can Be Regulated through the Vasculature”, Proceedings of the National Academy of Sciences USA 99, no. 16 (2002): 10730-10735.}
При всички тези здравословни проблеми, а и при много други, модерните антиангиогенезни медикаментозни терапии показват обещаващи резултати в лабораторни изследвания и клинични изпитвания.
Подкастрянето на избуялите кръвоносни съдове е важно, но също толкова важно е поддържането на способността на организма да развие адекватна циркулационна система, за да защитава органите, които трябва да увеличат или възстановят своето кръвоснабдяване. С напредването на възрастта нашата кръвоносна система често отслабва, затова трябва да бъде подсилена, за да се хранят и поддържат здрави тъканите и органите. Невъзможността да се изгради защитна ангиогенезна реакция има тежки последици.
Една такава последица е невропатията. Невропатиите възникват при увреждане на функцията на нервите. В тези случаи може да се появи скованост или болка, която варира от лека до инвалидизираща. Периферните ви нерви са вашето електрическо окабеляване, което минава през цялото тяло, разчитайки на команди от мозъка към мускулите, които им казват да се свиват или да се отпускат. Нервите също така връщат усещания от кожата и мускулите към мозъка. Тези електрически кабели имат свое собствено миникръвоснабдяване, което се нарича vasa nervorum, което поддържа кръвоснабдяването на нервите. Когато vasa nervorum залинее, нервите започват да умират. Симптомите варират от изтръпване до непоносима болка или пълно обездвижване на ръцете, краката и стъпалата.
При хората с диабет може да се увреди кръвоснабдяването на нервите, особено ако не поддържат добър контрол на кръвната си захар. Диабетът също забавя ангиогенезата, което води до увреждане на нервите. Учените работят върху нови начини за подобряване на притока на кръв към нервите чрез терапевтична ангиогенеза. В лабораторни изследвания на животни, болни от диабет, е инжектиран мускулно ген за ангиогенен протеин VEGF (съдов ендотелен растежен фактор) и е установено, че така може да се увеличи притокът на кръв към нервите и функциите им да се възстановят до нива, близки до нормалните.{P. Schratzberger et al., “Reversal of Experimental Diabetic Neuropathy by VEGF Gene Transfer”, Journal of Clinical Investigation 107, no. 9 (2001): 1083-1092.}
Друга честа причина за периферна невропатия е прилагането на химиотерапия, която освен че убива раковите клетки, може да бъде и силно токсична за нервите и да унищожи тяхната мини кръвоносна система. В лабораторно изследване генната терапия, използваща VEGF, напълно предпазва нервите и тяхното кръво снабдяване и така те не губят своите функции.{R. Kirchmair et al., “Therapeutic Angiogenesis Inhibits or Rescues Chemotherapy-Induced Peripheral Neuropathy: Taxol- and Thalidomide-Induced Injury of Vasa Nervorum Is Ameliorated by VEGF”, Molecular Therapy 15, no. 1 (2007): 69-75.}
При компрометирана отбранителна ангиогенна система има опасност и от много други заболявания. Такива например са хроничните рани. Докато нормалните рани зарастват за седмица, хроничните зарастват бавно или изобщо не зарастват. Тези отворени рани се инфектират, гангренясват и често се налага ампутация на крайника. Проблемът засяга над 8 милиона души само в Съединените щати, най-вече хора с диабет, атеросклероза, с неправилно функциониращи клапи на вените на краката, лежащо болни или хора в инвалидна количка. Това е тиха и смъртоносна епидемия, при която нивото на смъртност е по-високо от смъртността от рак на гърдата или на дебелото черво.{S. R. Nussbaum et al., “An Economic Evaluation of the Impact, Cost, and Medicare Policy Implications of Chronic Nonhealing Wounds” Value Health 21, no. 1 (2018): 27-32; D. G. Armstrong, J. Wrobel, andj. M. Robbins, “Guest Editorial: Are DiabetesRelated Wounds and Amputations Worse than Cancer?” International Wound Journal 4, no. 4 (2007): 286-287.}
Ако имате хронична рана, една от основните цели на вашия лекар трябва да е да ускори ангиогенезата, за да се подобри кръвотокът и да се ускори заздравяването й. Това може да стане чрез различни медицински устройства и други техники, включително чрез храната. В бъдеще ще разгледаме кои храни стимулират ангиогенезата.
Вашето сърце и мозъкът Ви също разчитат ангиогенната защитна система да реагира винаги когато има някаква заплаха за собственото им кръвообращение. От бързото възстановяване на притока на кръв към тези органи буквално зависи живот или смърт. Когато има запушвания по кръвоносните съдове, което се случва при атеросклероза, вашата защитна система превключва на висока скорост и започват да се създават нови кръвоносни съдове, за да се изгради естествен обходен маршрут край блокираните канали. Получават се естествени байпаси, наречени колатерални съдове, когато бавно се образуват блокажи, започвайки със стесняване на коронарните съдове или сънните артерии. Хората могат да живеят години или десетилетия наред с коронарна болест на сърцето, ако тяхната защитна ангиогенна система си върши работата. Дори в случай на внезапни запушвания като например при инфаркт или исхемичен инсулт, ако пациентът оживее, се задейства защитният механизъм на ангиогенезата, за да се образуват естествени байпаси.
Тази защита се задейства бавно, ако пациентът има заболяване, което възпрепятства ангиогенезата, като диабет или хиперхолестеролемия, или пък ако е пушач, или е много възрастен. Провеждат се клинични изпитвания на нови терапии, ускоряващи съдообразуването, които стимулират ангиогенезата при сърцето или мозъка, но те все още са в експериментална фаза и ще минат години, преди да започнат да се прилагат за лечение на пациенти. Ако фармацевтичните компании използваха информационната медицина щяха много по-бързо и качествено да отсяват страничните ефекти и противопоказания за всеки отделен продукт. Това щеше да доведе до изчистване тези неблагоприятни въздействия на всички видове медикаменти. Във втора част ще ви разкажа за храните, които можете да използвате в къщи, за да стимулирате сърдечносъдовата ангиогенеза и оздравяването.
Храни и ангиогенеза
Ясно е, че една напълно функционираща ангиогенезна защитна система ни предпазва от много болести. Вашето здраве зависи от това вашата кръвоносна система да бъде в равновесие - кръвоносните съдове във вашите органи не бива нито да избуяват, нито да са в недостиг. Когато това равновесие е нарушено, тялото се нуждае от помощ. Учени от компаниите за биофармацевтични продукти и медицинска техника се надпреварват в разработването на нови лечения, но това може да стане и след десетилетие или повече, да струва повече от 1 млрд. долара и дори да е успешно, може да не е достъпно за всеки, който се нуждае от него, поради цената или наличността му. В крайна сметка тези лекарства и методи са предназначени да лекуват болестите, а не да предпазват от тях.
Вашата диета може да служи за профилактика на заболяванията, освен за подпомагане на лечението им. Изследвания, проведени из цял свят, разкриват онези специфични храни и напитки, много от които познаваме добре и обичаме, които могат да стимулират ангиогенезната защита, накъдето и да искате да наклоните везната. Дори това как готвите и как съчетавате хранителните съставки, може да повлияе върху ангиогенезата. Така се разкрива изцяло нова перспектива към начина, по който гледаме на храната, която ядем, и по който я ядем. Също така отваря и нови врати, ако искате да увеличите шансовете си за предотвратяване на болести, повлияни от ангиогенезата. Ако в момента се борите със зависимо от ангиогенезата състояние, изборът на правилните храни може да ви помогне да овладеете болестта и дори да я преборите.
Доказателствата за силата на този подход стават все повече. Азиатците, които консумират много соя, зеленчуци и чай, имат значително по-нисък риск за развитие на рак на гърдата и други ракови заболявания. В Япония има повече от шейсет и девет хиляди души над стогодишна възраст.{Emiko Jozuka and Yoko Ishitani, “Worlds Oldest Person Dies at 117”, CNN, https://www.cnn. com/2018/07/26/health/japan-centenarian-longevity/index.html.}
В Китай популацията от столетници също се увеличава. Моят прачичо, който живя до 104 години, живееше в град Чаншу, край Шанхай, в подстъпите на планината Юшан, където расте зелен чай. Жизнените столетници от гръцкия остров Икария и от Централна Сардиния са на средиземноморска диета, която е пълна със стимулиращи ангиогенезата съставки и не е строго веганска. Разбирането на това, че ангиогенезата е една от решаващите предпазни системи, е ключът към тайните на дълготрайното здраве и на здравеопазването.