Търсене
  • Momchil Kolev

Биоритмология в настоящата медицината и човешкия живот

Днес е пълнолуние и поради това желаем да Ви запознаем как Луната влияе върху организма ни, както и при лечението на пациентите.

Ефективността при лечението на пациента е свързана с модалността "време". Предложеното послание е посветено на цикличните промени в интелектуалното, емоционалното и физическото състояние на човека (вътрешни биоритми) в зависимост от света на външните космически биоритми на Слънчевата система. Показано е, че на медицинско изследване е необходимо да се обръща специално внимание на първите редове в медицинската история на пациента, където се отбелязват датата, часът и мястото на раждане на пациента. Програмата в апаратно-програмния комплекс "IMEDIS-експерт" в раздел "биоритъм", ни позволява да получим необходимата информация за текущото състояние на пациента и да направи прогноза за определен период от бъдещото развитие на ситуацията.

Много процеси в природата са от вибрационен, ритмичен характер. При изследване на динамиката на атмосферните, океанските и геоложките явления беше установено, че планетите на слънчевата система, дължащи се на електромагнитни влияния, причиняват големи промени в обвивките на Земята. Въпреки, че тези планетарни електромагнитни полета са много малки по сила, но влиянието им върху Земята е забележимо, защото Земните обвивки притежават много нестабилно равновесие, което е присъщо както за живите, така и за неживите системи.

Незначителните промени в електромагнитните полета (поради смущения) могат да доведат до големи промени във всички обвивки на Земята. Слабите нискочестотни електромагнитни смущения в Космоса предизвикват не само метеорологични и сеизмично- вулканични колизии на нашата планета, но и се проявяват в биосферата, в това число и в човешкия организъм.

В биологията и медицината, както и в други науки, са натрупани данни за външното космическо въздействие върху цикличните процеси, протичащи в живите организми. Дойде време, когато въпреки някои пристрастия и скептицизъм е необходимо да се използват тези знания на практика в лечението на пациентите, както и да се предотвратят заболяванията на ново ниво.

Луната е най-близо до Земята от небесните тела, така че човек я наблюдава и изследва по-подробно от другите планети и звезди. При почти всички древни народи, Луната е богиня с различни имена, определяща човешки съдби. Плутарх пише, че "Слънцето от съзвездията е второто след Луната". Сега знаем, че най-близките планети са около 100 пъти по-далеч от Луната. Луната е 3,6 пъти по-малка от Земята в диаметър, 81 пъти по-малка по маса и с 6 пъти по-слаба гравитация. Средната ѝ плътност е 3.3 x 103 kg / m3, което е 0.60 от земната плътност. Постоянно виждаме от Земята само едно полукълбо на Луната, тъй като периодът на нейното въртене около собствената си ос е равен на периода на завъртане около Земята и е 27.32 земни дни. А истинският лунен цикъл е приблизително 29.5 слънчеви дни.

Поради местоположението си, Луната упражнява на Земята гравитационно въздействие, което е 2.25 пъти по-мощно от слънчевото. Ако погледнете Луната в профила, то ще забележите "подуване" от страната, която е обърната към Земята. Така, че на Земята срещу мястото в този момент на Луната се формира "гравитационна гърбица", като мощното приливно въздействие на Луната забавя въртенето на Земята, като увеличава продължителността на земния ден с 0.0017 сек. за един век.

Законът за универсалната гравитация гласи, че силата на привличане между два космически обекта е пряко пропорционална на произведението на техните маси и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между тях. Слънцето, поради силите на гравитацията, поддържа планетите на нашата слънчева система в строго определени орбити. Теорията на Айнщайн за гравитационните и електромагнитните полета и откритията в областта на астрономията, физиката и сродните науки потвърждават хипотезата за тяхното влияние върху формирането на процесите в живите организми. Сега знаем, че разположението на планетите влияе върху слънчевата активност, науката се е научила да предсказва магнитни бури и съответно нарастващия брой смъртни случаи.

Медицинската биоритмология се опитва да докаже пред съвременната научна медицинска (и не само) общност, че същите тези явления предразполагат към заболявания. Например, е известно, че съставът на кръвта се променя в отговор на слънчеви изригвания, затъмнения и дори изгреви. Доказано е, че има връзка между промяната на фазите на Луната и потока на кръвта в организма ни. В допълнение към приливите и отливите, по време на лунния месец, йонизирането на водата и структурата й се променят и следователно стават физико- химични промени в живите клетки, а от там и в целия ни организъм. Процесите на разширяване и свиване в човешкия организъм (и не само) в различни дни на лунния месец съществено променят състоянието на здравето при човека, работата на неговото подсъзнание и психиката му.

Лунният цикъл е разделен на 4 фази, които променят емоционалното състояние на човека, състоянието на психиката. Тези фази се формират от взаимното разположение на Слънцето, Земята и Луната един спрямо друг. Болните хора усещат своите критични точки в лунния месец, понякога един ден преди началото им. Луната променя атмосферното налягане върху Земята, температурата и ефекта на магнитното поле на Земята, което допринася за обостряне на много хронични заболявания и провокира (поради отслабването на тялото) появата на остри болести.

Моментът на Новолуние (29-ия лунен ден) е най-опасното време на лунния месец. Тялото е отпуснато и отслабено, човекът е раздразнен и в резултат лесно се разболява при неблагоприятни условия. В тези дни реакцията се влошава, а броят на инцидентите и всички видове аварии, дължащи се на вината на "човешкия фактор" се увеличава, броят на пристъпите на епилепсия, инфаркт се увеличават. При Новолуние мъжете реагират по-лошо (нервно напрежение, атаки на немотивирана агресия).

Силно кървене настъпва от първата до третата четвърт, поради което хирургическите интервенции са нежелани през този период. При пълнолуние (14-15 лунния ден) броят на следоперативните кризи нараства, съсирването на кръвта намалява, често се поразява задстомашната жлеза (с голямо внимание е необходимо да се вземат лекарствени вещества, особено нови). Наблюдава се приток на кръв към тъканите, задържане на течности, което води до общо превъзбуждане, безсъние и обостряне на такива заболявания като шизофрения.

През 2013 г. са публикувани проучвания на швейцарски учени (Университета в Базел, списание "Current Biology"), където влиянието на лунния цикъл върху съня е научно доказано. При пълна луна се наблюдава 30% понижение на мозъчната активност, по-ниско качество на съня поради дълбоката му фаза, както и намаляване на производството на хормона мелатонин, оказващ влияние за регулиране на съня. Всички учени знаят, че той се произвежда основно от 00 часа до 4 часа през нощта, и то от хора усвоили вълната на Шуман – поне през последните 1-2 седмици.

Рене Алленди, хомеопатичен лекар и френски психоаналитик (1889-1942), в неговата книга за темперамента отбелязва, че отхрачване на кръв и трескавите пристъпи на туберкулоза са представени възможно най-често във втората лунна четвърт, т.е. в навечерието на пълната Луна и минималната честота на пристъпите – през последната четвърт (в навечерието на новата Луна). Някои автори отдавна потвърждават, че Луната засяга функцията на щитовидната жлеза и менструацията. Хирургът E.J. Andrus казва, че отбелязва по-висока честота на следоперативно кървене през периода на пълнолуние.

За проявата на черти на човешкия характер и прогнозиране на здравословното му състояние съществено влияние оказва деня на лунния месец, в който той е роден, както и текущия ден от лунния месец. И ако лунния ден при раждането ви съвпада с текущия ден от лунния месец, то ние получаваме явлението резонанс при изходните ни данни (например, пристъпи на епилепсия при Новолуние). Всеки от 29-30 лунни дни има своя собствена характеристика, цвят и ритъм. Всеки от нас се ражда в определен лунен ден, те са отпечатани в личния му ритъм за цял живота и определят неговата емоционалност, впечатлителност.

Защо говорим за лунни (емоционални) ритми в хомеопатията?

Тъй като това не е тайна, че много хомеопатични конституционни типове се влошават през определени фази и дни на Луната, защото изчисляването на (доминиращ) миазъм е свързан с временна модалност ...

Появата на много симптоми, както и предписването на много хомеопатични препарати е обвързано с определен час от деня. Пример: Игнация се предписва най-вече в 11 часа сутринта, и Nux Vomica – в 19 часа. Влошаване в определен час от деня се явява пряк показател за специфичните процеси в тялото, което се потвърждава от практиката на хомеопати, нормалната физиология и традиционната китайска медицина.

Подобряването трябва да се наблюдава и изгради, като се вземе предвид индивидуалната конституция, оздравителните процедури трябва да съответстват на биоритмите на деня и като цяло с биологичните ритми на природата. Животът на хората, подчиняващи се на лунните ритми, е много по-хармоничен, техния организъм е пощаден от неоправдана загуба на енергия, те могат постепенно да елиминират всички възможни причини за заболявания от живота си и да живеят пълноценен, дълъг и щастлив живот.

Отдавна се предлага медицинското досие да се допълни с указание за времето и мястото на раждане на пациента, което заедно с датата на неговото раждане, използвайки съвременната програма за биоритмология, ще дадат на лекаря информация:

1. За емоционалния цикъл – за емоционалните характеристики на пациента, неговия начин на адаптация, функционирането на централната нервна и ендокринна системи и при сравняването на двама души на тези цикли можем да говорим за тяхната съвместимост както в бизнеса, така и в други области на живота (например в семейството );

2. За физическия цикъл – върху състоянието на костно-мускулната система, скоростта и силата на реакция на организма, включително и в момента на възстановяване;

3. Данни върху интелектуалния цикъл – относно интелектуалните способности на човек, скоростта на включването му в процеса на взаимодействие.

Изводи

Способността и умението да се използват графиките на биологичните ритми позволява на лекаря да избягва или облекчава периодите на обостряния на хронични заболявания (като предупреждава пациента и предписва необходимите лекарства и лечебни мероприятия), изчислява времето за пълно възстановяване, оптималните дати и време за провеждане на оперативни вмешателства, прогнозира изхода от заболяването, изчисляване на оптималното време за тренировки, отдих и много други.

Гравитацията е универсално фундаментално взаимодействие между всички материални тела. В сближаването на малките (в сравнение със скоростта на светлината) скорости и слабото гравитационно взаимодействие е описано от теорията на гравитацията на Нютон, в общия случай е описана от общата теория на относителността на Айнщайн. В квантовата граница гравитационното взаимодействие се предполага, че е описано от квантовата теория на гравитацията, която все още не е разработена окончателно. Гравитацията играе решаваща роля в структурата и еволюцията на Вселената.

Гравитацията действа на разстояние, през пространството и се явява доминиращата или господстваща сила във Вселената. Нищо във Вселената не може да избяга от гравитацията. Гравитацията не позволява на Вселената да се разпадне.

Теглото ви на Луната ще бъде 6 пъти по-малко от теглото ви на Земята, защото масата и размерът на Луната са различни от земните. На Юпитер ще станете почти 3 пъти по-тежки, отколкото на Земята. Теглото ви на всяка планета зависи от размера на планетата и нейната маса. Причината, поради която вашето привличане, например към Слънцето, е изключително малко, се дължи на гигантското разстояние между вас и Слънцето. Ако се отдалечите от Земята, теглото ви ще намалее.

Законът за гравитацията е най-важният, основен закон на природата, най-голямото обобщение, достигнато от човешкия ум. Този закон (заедно със законите на Кеплер) ни позволява да определим много характеристики на небесните тела - масите на планетите, звездите, галактиките и дори черните дупки.

Но за нашите лекуващи, той няма никакво значение, защото не се изучава и прилага особено при лечението на пациентите.

Фундаментални взаимодействия във физиката са четири напълно различни в същността си взаимодействия между елементарните частици и телата, които изграждат. Много от усилията в съвременната физика са насочени към намиране на една обща единна теория, която да обедини всички взаимодействия. Засега такава теория не е намерена. Първото обединение обаче е това на електричеството и магнетизма за създаване на единна електромагнитна теория, заслугата за което е на Джеймс Максуел

Четирите фундаментални взаимодействия са:

• Гравитационно взаимодействие

• Електромагнитно взаимодействие

• Силно ядрено взаимодействие

• Слабо ядрено взаимодействие

Гравитацията е най-слабата от четирите фундаментални взаимодействия във физиката, приблизително 1038 пъти по-слаба от силното ядрено взаимодействие, 1036 пъти по-слаба от електромагнитното и 1029 пъти по-слаба от слабото ядрено взаимодействие. Вследствие на това то няма значително влияние на ниво субатомни частици. За разлика от това, тя е доминираща сила в макроскопичен мащаб и е причина за формирането и орбитата на астрономическите тела. Например, гравитацията е причина Земята и другите планети да обикалят Слънцето и предизвиква образуването на приливи и отливи, образуването и еволюцията на Слънчевата система, звездите и галактиките.

Гравитацията (също гравитационно взаимодействие, всемирно привличане, универсално притегляне) е едно от четирите фундаментални взаимодействия в природата. Тя е естествено явление, при което всички обекти, които имат маса, се привличат (или гравитират) едно към друго, като се започне от атоми и фотони и се стигне до планети и звезди. Тъй като енергията и масата са еквивалентни, всички форми на енергия (включително светлината) причиняват гравитация и са под нейното въздействие. На Земята гравитацията придава тежест на физическите обекти, а лунната гравитация причинява приливите и отливите. Гравитационното привличане на първоначалната газообразна материя, присъстваща във Вселената, започва да образува звездите, а звездите от своя страна се групират заедно в галактики. Гравитационното взаимодействие, подобно на електромагнитното, има неограничен обхват, въпреки че неговите ефекти стават все по-слаби в по-далечните обекти. За разлика от него обаче силата на гравитацията между обектите винаги е на привличане, докато при електромагнитното взаимодействие тя може да бъде и отблъскване. Единственото условие за наличие на гравитация е наличието на обекти с маса. Между всеки два обекта с маса във Вселената съществува гравитационно взаимодействие, оттук следва, че всеки отделен обект с маса във Вселената изпитва привличане едновременно към всички останали обекти във Вселената и на свой ред ги привлича.

Гравитацията е най-точно описана от общата теория на относителността (предложена от Алберт Айнщайн през 1915 г.), която описва гравитацията не като сила, а като последица от изкривяването на пространство-времето, причинена от неравномерното разпределение на масата.

Проф. Н. Валитов е създател на съвременното ракетно гориво, но математически е изчислил, че електромагнитното и гравитационното поле си взаимодействат със скорост, която е 900 млн. пъти по-голяма от скоростта на светлината – 299792,458900000000 км/сек, което я прави практически безгранична. Теорията на професор Валитов опровергава 12 закона на термодинамиката, 20 раздела на химията, 28 раздела на физиката, 40 раздела от механиката. Представете си само какво струва само едно твърдение на Н.Х. Валитов, че „при равновесни обратими процеси, времето може да се превърне в маса и енергия, и след това да се подложи на обратния процес“. Към настоящия момент неговите заключения и изчисления не са опровергани от никого. Ватикана е възложила на най-големите институти и университети по света да ги проверят и отговорът е бил категоричен – верни са. Още през 1998 г. папа Йоан Павел II му е отправил благодарствено писмо за разработките му и т.н. …

Екстремни дразнители за човека:

1. Влияние на безтегловността върху човешкия организъм.

2. Влияние на физическата дейност върху организма.

3. Човешкия организъм в екстремни климатични условия.

4. Промени в организма при хипербарни условия.

5. Промени в организма при хипобарни условия.

6. Влияние на шума върху човешкия организъм.

7. Влияние на ускорението върху организма.

8. Влияние на естествената гравитация върху човешкия организъм.

Влияние на естествената гравитация върху човешкия организъм

Силата на гравитацията се явява най-разпространеният фактор на обкръжаващата ни среда. Материалните тела оказват и изпитват гравитационно въздействие. Масата на всеки биологичен обект представлява сама по себе си величина несъразмерно малка с масата на Земята, но от това не следва, че величината на гравитационното въздействие остава неизменна при изменение масата на телата. С увеличаване на масата им, ефектите на гравитационното взаимодействие нарастват. Дори слабите гравитационни полета на Луната, при своето действие върху водните маси, предизвикват колосални изменения във вид на приливи и отливи. Гравитационните сили не се поддават на никакви въздействия и не могат да бъдат отслабени или генерирани.

Гравитационните сили влияят на процесите на възникване, развитие и възможност за съществуване на организмите на Земята, чрез тесни взаимовръзки и могат да се разглеждат като имащи непряк косвен характер. Гравитационните сили също така действат непосредствено на процеси от индивидуалното развитие на организма, на особености на функционирането му на отделните органи и системи, а също и за направлението на еволюцията на вида като цяло. Гравитационните сили определено оказват влияние на скоростта на протичане на физическите процеси, в това число и на периодичните процеси.

Влиянието на естествената гравитация върху развитието и жизнеспособността на организмите може да се раздели на ефекти, свързани с влиянието на гравитационните сили на процесите на онтогенезата, на процесите на филогенезата, в частност на развитието на антигравитационните функции и структури на организма, влияние на гравитационните сили на крайните размери и маса на организма. Гравитацията играе и роля в развитието на костно-опорната система. Много особености на костно-опорният апарат се обуславят от защитната му функция предпазване на най-важните тъкани и органи от повреждане.

Предвижването с помощта на крайници е свързано с ноебходимостта за постоянно преодоляване на силите на гравитационното поле. Всичко това е в процеса на еволюцията е довело до значително развитие на скелетната мускулатура. Продължителен престой в повишено гравитационно поле води до значително увеличение на относителната маса екстензорните мускули. Съществени изменения в антигравитационната мускулатура са се появили в човека във връзка с неговото изправено ходене и вертикална поза. Изправеното положение се обуславя от усилване на екстезорните мускули на долните крайници, а също и развитието на мускулатурата на дъното на малкия таз и коремната стена.

Заключение

Дали всички екстремални фактори влияят върху човека обикновено отрицателно. Това са може би още една малка част от причините водещи до стареенето и изтощаване на организма.

Дали вредните въздействия, оказващи влияния върху човешкия организъм биха ни помогнали да повишим здравословното си състояние и удължим средните години на живот.

135 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички